Стихове и поезия от съвременни български автори
Верен на себе си
Злобно смръщен над мене виси.
Аз усмихвам се вяло и бледо,
и говоря му... той ми мълчи...
Само с зъбите трака зловещо - ...
Физична свалка
е опорната точка,
а очите ти лоста,
с който качваш
сърцето ми ...
Моето момиче
Моята Любима е слънчев летен ден!
Може би защото безумно я обичам
копнея я да бъде до края все до мен.
Моето момиче с мен е толкоз нежна ...
Поетът е Вселенски луд
Ще те разказвам някой ден,
на Господа ще те разказвам,
несвестен – градският кретен –
със изфирясал мозък – язва, ...
и на яве и на сън ме имаш.
Със сладък дим сърцето ми гори,
и всеки миг покой ми взимаш.
Свята болка в моите гърди, ...
За лицемерието с любов
облякло шлейф и гордо вдигнало глава.
И ето само миг и ще запее
с любов, но завист черна крие зад това .
О, музо, моля, идвай ти при мене! ...
Жената от обедния влак
Какви прекрасни мисли ме човъркат,
и аз си вярвам – истински глупак! –
например, че ще дойдеш във четвъртък
на гара Варна! – с обедния влак. ...
Слънчеви дни...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
Душа за вграждане
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
Бездомникът ще съм от твоя град...
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...
Преглътната сълза
и дадох по нещо от мен.
Дори да звучи тъй нелепо
прозрях всеки поглед и ден.
Пресявах отпор и сърдечност, ...
Сърцето мълчи
светът е безкраен, различен.
Когато навънка е ден
и погледът твой е магичен…
Тогава усещам любов – ...
Чужди
Посягам да ги докосна,
винаги ли са били толкова сухи?
Това те ли са?
Очите ти - чужди ...
Писмо до моите две момичета
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
Клошар
„Мечтая да съм беден”
Дамян Дамянов
В тази джунгла
отдавна за клошар тренирам, ...
Пролет...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
Огън от нежност
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...