Стихове и поезия от съвременни български автори
Призрак
и нищо не мога да направя.
Сега аз те гледам как пропадаш
и искам да се върна, но не мога.
Сега аз съм дух и те гледам от небето, ...
Ко ши ям
... Ши ядем котоима,
ми куняма, ще гризнем дървото...
Кирил Палачоров
Ех, пак на мен ли бе, Съдба ...
Какво остава
Където огън е горял,
остава тлееща жарава.
Където съчки са пращели,
остават пепел и забрава. ...
Есен на Царевец
на Корнелия
1.
Животът тук кипял от страсти,
примирал нощем от любов, ...
Среща със славата
насреща ми да идва славата,
уплаших се и се зарових в плявата –
защото чух,
че славата се хвалела, ...
Вятърът
и да свири в ледени олуци?...
Улиците, бели и студени,
дълго чакат само тези звуци,
за да хукнат някъде в безкрая ...
Жадувахме докосване
Да вярвам ли, че е така и с тебе?
Жадували сме двамата докосване...
Ти затова ли толкова си нежен?
Най-нежното докосване очите ти. ...
Когато Господ носи... Прада
ти просто си Оттатък,
лъжите тук са истински,
а твоят дом - от пясък,
вратите са безмислени, ...
Зов
стихията на нашите емоции
Сега само синя тъга струи
от тези кладенчови очи
Непосилно е вече ...
Пролетна асоциация
Денят сияе и цъфти
от щастие,
защото е залюбил
Пролетта. ...
Дом
Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил - ...
По християнски
Един турист се шляеше в гората
и весело си свиркаше, обаче
с огромна мечка срещна го съдбата.
По горската пътека тежко крачи ...
Вярата кърви...
Влажни са очите, но са без сълзи...
А монаси плачат с глас във манастира
за душите пусти... Вярата кърви...
Тиха е земята, свита от умора. ...
Само толкова...
На Румяна
Само толкова мога
– и повече нищо:
да изплитам дантела от слово и рими, ...
Целувай ме
жадно гледаш моите очи.
Нощта в магия ти превръщаш,
луди сме, луди аз и ти.
Целувай ме страстно ти, ...
как със сървъра да бъдеш в крак
би трябвало да бъде джентълмен.
Но случва се обаче, значи,
изключва и не ще да бачка.
Насаждаш се в яйцата пачи, ...
Болката на роба
Самотна сред приятелите, верни ти до гроб.
Прекланяйки се във краката ти, омайнице,
единствен аз съм твоят вечен и покорен роб.
Но ти си сляпа за поклоните и моята възхита. ...
Дали обичта е вина
Не зная дали обичта е вина
и прошка от нея трябва да взема,
или е отпечатък на сълза,
която оставя на лицето. ...
Аз съм дъжда
Чуй гласа ми! Всички мисли в ума ти заличавам.
Затвори очи и кажи дали да продължавам!...
Всяка капка по теб е частица от мен, която ти давам.
Усети полъха на силата, с която те приближавам!... ...
Трагедията в село Бисер
За пострадали помощ не бива да няма.
Не се е реагирало на предупреждения
за реалната опасност от наводнения.
И докато някои спят, ...
Сянката
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна... ...
Топлина
Не ме оставяй, даже аз да те оставя,
бъди пред мен, води ме за ръка,
в небето само любовта остава
за измръзналата ми душа. ...