Стихове и поезия от съвременни български автори
Среща
веднага очи отвърнах,
понеже тя беше прекрасна,
а аз не исках да се захласна
по нейната красота, ...
Защо не могат да са като теб?!
Защо поне един не ме докосна,
така, както ме докосваш ти,
един не успя така да ме омагьоса
и като теб с мен да се държи... ...
Съседи 1 част
покани ме в тях, аз казах окей.
Червено вино сипа ми тя,
това се казва жена...
После ме целуна, правихме секс, ...
Пролетни порои
Улиците бяха мокри и пусти
от изсипалия се дъжд.
Небето беше тъмнолилаво
и разкъсано от мощни гръмотевици ...
Бъди проклет
безценното ти его да погазя?!
Защо тогава толкова боли?!
Защо тогава толкова се мразя?!
Нали поисках теб да нараня?! ...
Шепа прах
Търпя. Усмихвам се. Мълча.
Едва ли ще наддумам светлината.
Заспивам. Не сънувам. Не стърча
над нормите и правилата. ...
Зад маска на ласкана
да ме сриваш със земята.
Зад маска на ласкана
разкъсва се душата.
Надсмиваш се коварно ...
Не си почивай сърце
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
А след мен са отъпкани пътища...
и дузина капчуци разплакани,
но от пролет, която не стигна
за пробуждане, мир и очакване.
Доживях и слънцата да грейнат, ...
Набързо...
така ще остана млада завинаги,
така ще докажа, че съм се борила,
че била съм поет- до дъното истинска!
Понякога мисля, че мразя света, ...
Не искам тази болка
Не помръдвам.
Само мрак виждам.
Въздухът не ми достига.
Задушавам се. ...
Въпреки всичко
Въпреки всичко,
въпреки хомота –
сърцето самичко
обича живота… ...
Празник
Безгрешен или не
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...
Да обичаш или мразиш
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...
Потънали в очите на зората...
Отчаяно ще жънем страхове -
потънали в очите на зората,
ще плащаме горчиви грехове -
заровили мечтите си в земята... ...
Вятърът, когато беше Добрият вятър… или: Ще се уморя ли да чакам южняка
… или: Ще се уморя ли да чакам южняка…?
Вятърът е същият. Насън
още ме докосва с топли пръсти.
Буди ме, повежда ме навън, ...
На майка ми
в майчините длани аз съм бил,
и мама с целувка я дарявах
и със слънцето я сравнявах.
Знам, че ден ще дойде, ...