Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако можеха звездите да говорят...
щях да нарисувам в пресъхналата пепел
следи, способни рани да отворят,
и звездите щяха да са им свидетел!
Щяха те да плачат заедно с Луната ...
Апостолът
който народа в битка бе повел?
Помниш ли какво направи,
роба от робство да избави?
Помниш ли святото му име, ...
Танцът на Терпсихора
без аз да я чакам,
във моята стая
мелодия прастара.
И танцът далечен - ...
Кой си ти?
Шепот. Но спри! Кой си ти?
Дали си ти, дето сърцето ми рани,
или този, дето разби детските ми мечти?
Не, не крещи. ...
Любовно желание
ти се сгуши нежно в мен,
сърцето ми се стопли
от погледа ти мил и драг
и исках само аз да бъда ...
Нищо важно
Ивайло Терзийски
на кварталния пияница
Ти имаш всичко нужно на човека -
храна, легло и даже топла къща, ...
Вълшебно измерение
Вълшебно измерение нежно ме обгръща,
разтваря в шепите си нежност и любов.
Истина и вяра в мене се завръщат
и искрят звездите, пропити с любов… ...
Култура
Защо ни е такава к ...
Искай ме
искам само твоите ръце.
Искам те, дори да бъдеш груб,
не трябва, а към тебе ме влече.
Докосвай тялото ми жадно, ...
Вината, гордостта, възторгът
с какво признание да я нахраня.
Страхът изпадна в кома. Сам
гневът остана - зъл като пираня.
Заинати се гордостта ми. И ...
Баща
дойде новина, леко ангажираща.
Защо ли притеснение ме хвана,
уж съм улегнал, с нерви от стомана?
Скоро дома ще огласи едно мъниче, ...
Времето спря
мъртво е всичко, нали?
Сякаш светът замря,
останаха само сълзи.
С какво може да се сравни тя - ...
Безсъница
Безсъницата - птица полунощна,
разпери пак крилата си над мен.
И мисълта ми - блудница немощна,
покой не дава на духа смутен. ...
Скрежко
по стъклата цветя е рисувал.
И разсипвал, разсипвал кристал,
в който зимното слънце палува.
Знам! Той е влюбен във мен ...
Безценен живот
твоето сърце да успокоя,
а плавно ти главата си да сложиш,
на моите рамене широки.
Обичам да те гледам винаги до мене, ...