Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъждовно
Уличен фенер и тихи стъпки,
капките от дъжд проблясват сред нощта.
Малка капка падна пред лицето ми и сякаш
аз успях да се огледам в нея, без да разбера. ...
Чергарска душа
Стягам си отново куфара
и потеглям с вятъра към следващата гара.
Дали някой ще ме чака на дувара,
изморена - толкова километри съм извървяла... ...
Празнични софри
за живот и за щастие
с неплатените лепти
пак редят върху масите!
Но духовните ястия ...
Прищявка
невкусило от ябълката сладка
и щъркелът с разперени криле
за мен да е голямата загадка.
На жмичка със махленските деца ...
Страх
че вече не трепвам от полъх и студ!
Когато ме смачква безмълвна покруса,
светът ми остава по моему луд...
Страх ме е, че болката просто е чужда ...
Витрина
отвън излъскана до блясък,
зад паравана погледни ме,
а може би и по-нататък?
Душата ми кълбо търкаля ...
Въздух за живот
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето, ...
Две луни
Твоят лик грее за две луни. Защо ми е скритата им същност?
Пред теб стихиите онемяват, за да говори сърцето ми.
В кладенеца
Така хладнее каменната плът
на кладенеца! Той ли ме повика?
Гласа му чувах, но за първи път
потъвам във студена зеленика... ...
Вече за кога?...
За мойто село
Драгойново се казва мойто село.
Преди години там съм се родил.
И подчертавам, винаги дебело,
където и да ида, то е с мен... ...
Не таковат, ами хапят...
От „Люлин” в „Екоравновесие”
звънят по телефона: „Хора,
в квартала има рунтав пес… и е
със глутница… вилнее в двора ...
Люби ме
и без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене, ...
Когато ти писне...
и нищо край теб не върви.
Щом мъката в клещи те стисне,
душата ти щом прокърви.
Крещи, викай на поразия, ...
Търся утеха
за сърцето,
неусетно
пленено
от самотата, ...
Суетата се превръща в заник...
През лабиринта на живота лъкатуши.
И хищно търси себе си във други -
на страстите робува, за да се научи.
Но да научи, че животът всъщност дар е ...