ОБСТАНОВКАТА
Положението в Лос Анжелес –
става много “…хепи нес…”
От сестрите ни далечни – атомни вимани,
а от близките ни братя – гейове и наркомани… ...
Изтънява отвътре...
Безтегловни полета във Диска среднощен...
Ускорява в зора огрубял Маховик.
И започва спектакълът „Още и още...”
с доброволец в играта Актьор многолик. ...
На тебе, мамо!
Отдавна искам да напиша тез слова,
да кажа думи мили за една жена!
Едва сега, когато твойта дъщеря
стана майка и будува над своя малък син, ...
Муха пълзи по
лицето на спящия.
Време е. Ставай!
---------------------------------------------------------------------------------------------
Луна и звезди ...
Нека орел за невеста ме грабне
и на Горната Земя да ме отнесе.
На крилата му силни и безпощадни -
притихнала - покорна да съм му все!
Нека усетя простора над мене, ...
За цигарата ми
Стоя с цигарата си. И прогонвам Самотата...
Обсъждаме парливите въпроси на Деня.
Целуваме се, като влюбени в устата...
Цени ме тя... И аз самият вечно я ценя! ...
Ще се срещнем с тебе. Ще се срещнем.
Толкова сме близо, а се търсим,
може би от хиляди години...
Ти навярно ще ми кажеш нещо..
Aз ще стопля хладните ти пръсти, ...
Сърцето ми отново в този час кърви обилно,
А в душата ми черна не остана нищо силно,
Очите ми уморени те молеха жално „Спри”,
Но от теб излизаха само огън и искри.
Ти ме пречупи... ...
Ти ли си онзи мъж - пълноводна и смела река,
дето подкова за щастие носи - да я чукне на прага,
онзи - мило сервиращ с усмивка кафе в утринта...
Ти ли си звездния лъч, скрит в любовния жезъл на мага?
Ех, къде ли не търсех прегръдки, уют, топлина, ...
С най-добри чувства към всички тук!
:)
Просто дружески шарж към потребител № 85000 - виждам, че скоро ще се появи на хоризонта...
Осемдесет и пет са... хиляди Поети,
Писател, та – Художник... Фотограф, ...
Добре дошъл отново във съня!
Седни! За теб омесила съм питка.
Аз чакам вече толкова лета
отново да разпусна тези плитки.
Не пушиш вече, жалко, и не пиеш, ...
Отново се събуждам със сълзи на очи
и слънцето изгаря ме със своите лъчи.
В душата ми е тъмно и студено.
Изгубих и последната надежда за живот.
Навън се стеле сребърна пътека ...
Тя знае, предпочитам да доказвам
словата, премълчани ежедневно,
които крия сякаш в тайна пазва.
Но да ги чуе, знам, ѝ е потребно.
„Обичам те” очаква, но напразно. ...
И докога ли все тъй Любовта ще стене,
отново жертва на безброй прокоби,
самотна, дива и изплашена до смърт,
със стража - мисли на Ваалски роби?
Но кой ще има слух - да чуе ...
Аз съм вечната скитница, защото
все теб търся, Любов!...
Аз съм вечната губеща, защото
вярвам, че теб те има, Любов!...
Но пътят е дълъг, а краят - несигурен ...
Пак е тихо навън. В мрака детски илюзии
преобличат нощта и разплитат косите ù с пръсти.
После влизат в съня. И превръщат в поезия
всички дневни капчуци от разплакани мисли.
Пак е тихо навън. Падат бели отблясъци ...
Бойко е лидер от "европейска" величина.
Бисерите му засияха като светлина.
В Прага направи ни за срам -
български заплати да получавали там.
Политик от двадесет и първи век ...
Отключих всички свои бесове
и пуснах ги от мен да се излеят.
Прости! Душеспасяващо ми бе,
за да не ме засипе суховеят.
И да не се превърна в ангел жив ...
Обгърнат съм в черупка от лъжа,
с илюзии, надигнати в омраза,
с една главна цел - да възмъжа,
в свят, във който "мир" е просто фраза.
Аз, истинска жертва сред диваци, ...
Музо, ти крилата моя малка,
къде избяга, защо остави ме сама?
Виж как времето мъчително тиктака,
но моята диагноза е душевна пустота.
Листът бял пред мен сега ми се присмива ...