Стихове и поезия от съвременни български автори
Бяла надежда
тръгнах
да търся утеха,
вървях, вървях,
в преспи вървях ...
Или точка
Така си сигурен, че истини са
като онзи вятър във нощта на вторник срещу сряда,
когато вещиците раздават от силата си
на млади любовници с бенки на врата… ...
Малкото, което ми остана
няма рамо, на което да положи своята глава.
Няма на кого да подари сълзите си,
сълзи от мъка и неволя - сълзите на една жена.
Крадец на щастие
да върнеш на живота радостта:
болезненото чувство ще тревожи,
в душата пак ще има празнота!
Отхапваше от чувствата с охота - ...
Ще горя
Ще изгарям аз на клада
заради любовта ми невъзможна.
Ще ме изгаря без пощада
тази обич страшно сложна. ...
Ела навреме, Смърт!
( долина # 52 )
Като забързано детенце не бъди,
към играчката ръце простряло...
Хлапето припка в старчески гърди, ...
Ангел и дявол
аз съм ангел,
но те обичам,
дай ми сили
да продължа ...
Зимна нежност
зимата облече,
толкова е бяла
нейната сърдечност.
В зимата откривам ...
Крайморски вечери
Покрай брега вървят тълпа младежи -
без съвест, без морал и без контрол.
Размахали шишета алкохол,
реват, крещят, залитат и повръщат, ...
Най обичам
Светлината сякаш е сменила блясъка си.
Но какво е това чувство?
Всичко е забравено, всичко започва отначало.
Целият свят се превръща в едно цяло. ...
Мухата
иде ми да вадя пушка.
Ще спре ли пустата муха
да бичи пого в таз глава.
Да се мята и обръща - ...
Мравка
В полето аз видях мравчица малка
как мъкне сламчица - за нея цяла греда.
Щях да я смачкам, таз точица жалка,
сред тази висока и избуяла трева. ...
Събуждане
Събудих се, нощта светлее.
Но вън не е дошъл Деня.
А славейчето вече пее,
натирва някъде Съня... ...
Колелото на живота
Доказвай на Живота, че ненапразно си роден!
Заслужил си да бъдеш тук, сега,
но не за да си нечий роб или слуга,
а да си себе си - дори и грозничък, ...
Трополи тихичко дъждът навън...
сълзите са неудържимо силни
разпали в мен, пожар, не огън
а вятъра пилей мечтите!!!
Защо ми нарани душата, ...
Самотата
Кое е по-страшно от С а м о т а т а?
Който не я е изпитал, той не знае.
Двама да се обичат – това е красотата!
Необходимост е, иначе не се трае. ...
Сълзите на вагабонтина
В тъмата на робството
сякаш изгнил е
юнашкият корен на хан Аспарух,
та БЪЛГАРИН ...
Петдесет
Петдесет пъстри стомни наляха вода.
Вятър вя от крилете на литнали лебеди,
дъжд валя от очите на вярна жена.
Не веднъж в труден час те предаде приятел... ...