Стихове и поезия от съвременни български автори
Зимнина
Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси не големи,
да имаме през зимата храна. ...
Подарък
купи си любов да те топли
в студената зима.
Вземи за мене
няколко кутийки с време. ...
Безмълвен вик
напред да гледам, не, не мога.
Ти бе мечтата, истинският мъж,
но в мен надига се тревога.
Че никога не ще те доближа, ...
Търся те
сред блясъка на преспи заскрежени?
Забравих ли, че мога да летя
та се прокрадвам пеш през чуждо време…
Издирвах те през девет планини, ...
Този кратък живот
и без дъх те оставя, откакто го сричаш.
Приключения много, а все не ти стигат,
твърде често е странен и пак го обичаш.
Твърде често е зъл и понякога глупав, ...
Приятелко, ти май си тъжна
Приятелко, ти май си тъжна? Той ли?
Аз казах ти, но ти не ми повярва
и разговорът свърши със скандал.
Залъгвал те е, зная, с клетви нови, ...
Динокрит говори
Пиша стихче и не зная
що от Пътя си желая.
К`ъв е смисълът от него -
и дали това е его? ...
Предадох се
а колко пъти ме свалиха на земята...
с коварни удари и със предателство,
но нещо ме крепеше във тълпата.
Нещо малко, но до болка истинско… ...
И леко крив - почти като живот
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...
Волна птица
Как искам да не съм обвързан
и като птица волно да летя,
но не трябва да прибързвам,
съдба по-лоша да споделя. ...
Защо
тръгнаха си мъртви, непотребни...
Защо ли сиво всичко е навън,
защо си тръгна ненавременно?
Защо луната будна се разхожда ...
Животът
това ми казваха, а аз отричах, без да спра.
Но ето, че самият той ми показа
какво е любовта и непрестанно ми нанася
силни удари в гърба. ...
Друг моето сърце плени
но в замяна не получих нищо.
Сърцето ми някога беше твое,
но явно било ти е излишно.
Сърцето още те обича, ...
От перото на белокосата
От перото на белокосата
се раждат скромни стихове.
Малко житейска радост носят те
и много тъжни мигове. ...
Двунога химия
а то било инти(ъ)мно свърталище
за ензимна катализа и биогорение.
Край
с която мъката започва,
и друг изход просто няма,
ала някак спомените връща.
Приятели – безмилостна присъда, ...