Стихове и поезия от съвременни български автори
Стара песен
Твоя невеста да бъда – не щеш ли,
разбойнико Еньо? Кръстен неверник,
чедо юдиво на трънак и пустини!
Милост! Очите си дай ги – ...
* * *
Сълзите преливат
чашите-очи,
вино са пенливо
чувства и мечти! ...
Стъпки
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник, ...
Кошмарно присъствие
Да хлопна ли вратата на сърцето си?
То вече хладно е и в мен настъпва нощ.
Отдавна май денят от мен отиде си,
умората покрива ме със своя плащ! ...
...(не)видими деца
узряло тегне гроздето на болката.
Но истината, всъщност, както знаете,
е, че за тях и майки няма толкова.”
Бодат в очите ни от ужас, ...
Страх
от обучение и от умение,
страх от изгаряне и подчиняване,
от заминаване и пребиваване,
страх от влюбване и от разлюбване, ...
Писмо до Урагана
така неземна
и Вятър роши меката коса,
бретона черен.
Попитах Вятъра: „Коя е тя?“ ...
Да опитаме
отгоре му да се метнем.
С вяра колкото троха
да гоним мечти мимолетни.
И песимизма във плен ...
За червеното вино
не е ли скрита
в гроздовия плод?
Във тъмния му еликсир
в безвремието дреме - ...
Веднъж другарите ми се събраха
във планината някъде сами.
За тръгването си не споменаха
пред мене - и това ме наскърби.
Обиден тръгнах да поскитам в здрача, ...
За вярата...
над страшна пропаст пъплел уморен.
Подхлъзнал се и в бездната политнал,
но с порив сетен, хилав, вкоренен
в скалата клек докопал. Ужасен, ...
Красива бе...
За другите ти също бе красива...
Не знам защо, но исках да отнема
от твоя поглед силата ти дива...
И да те имам... да си само моя... ...
Локвата
не е съществен тоз въпрос!
Щом стихне вятърът - кап, кап,
а после - пляк и пляс, и пльос!
- Таз локва, мамо, ми купи! - ...
Алкохол
Безброй цигари.
Задръстен бял дроб
в гърдите ми пари.
Убивам мъката със тях. ...
Днес...
скрит във цветята на твойто бюро,
в слънчева мисъл в прозорец съседен,
в нежен отблясък - по твойто стъкло.
Днес ще говоря през чуждите думи, ...
За: Залеза, Есента, Вятъра, Нощта и нашия Живот...
примесено със виолетов здрач,
над хоризонта е увиснал Залезът:
обагрил облака-звездоберач...
И бавно вече здрачът се сгъстява, ...
Размисли
Попивам тежестта.
Как да възроптя?
Съсипват ми света.
Мечтая да се махна, ...
Детето в мен
внезапно се събуди
- приспано бе
от приказни лъжи.
Детето в мен ...
Свободно сърце
Ръцете ми завърза – да не чувстват топлина.
Вериги на краката ти ми сложи -
да бъда ничия, да съм сама.
Подаваше ми през решетките трошици, ...
Прясна молитва
Живот, изхвърлен като дрипа през прозореца,
и кацнал върху клоните на съхнещо дърво...
За него без умора Богу моля се,
за живота на моя пресипнал от клетви народ – ...