20 522 резултата
Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
1566
11
2218
49
Слизането на пратениците в 17 часа
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
508
3
Играем си със Съдбата
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
826
1
Минало настояще
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
1016
1
Сухи клони под нозете ми пращят
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
1582
41
Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...
770
7
„Болницата: преди и сега“
Стени, варосани в бяло,
в остър синхрон със звездите
и стая, обкичена вяло
със лека ръжда по стените. ...
Стени, варосани в бяло,
в остър синхрон със звездите
и стая, обкичена вяло
със лека ръжда по стените. ...
797
2
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Искам те в живота ми!
В нощите и дните ми:
в леглото и на масата,
в празниците и делниците, ...
Искам те в живота ми!
В нощите и дните ми:
в леглото и на масата,
в празниците и делниците, ...
1024
4
По "Борбата е безмилостно жестока" на Н. Вапцаров
Вината е безмилостно жестока.
Вината по природа е трагична.
Тя страда. Ти се чувстваш зле... и толкоз
Увисва всичко и загубва смисъл! ...
Вината е безмилостно жестока.
Вината по природа е трагична.
Тя страда. Ти се чувстваш зле... и толкоз
Увисва всичко и загубва смисъл! ...
1019
1
Докато все още Съм- съмва.
Смях над съмнителната
смисленост!
...
Лък, блеснал в нищото, ...
Смях над съмнителната
смисленост!
...
Лък, блеснал в нищото, ...
992
15
Сътвори ми, Художнико, ново Сърце!
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...
1537
13
Каквото да разкажат мравките -
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
623
8
Когато младостта угасне,
когато наближава краят,
обръщаш се назад, прекрасно е,
разбираш, че си бил във рая.
На лента гледаш си живота, ...
когато наближава краят,
обръщаш се назад, прекрасно е,
разбираш, че си бил във рая.
На лента гледаш си живота, ...
399
И съм някакъв... Ква̀зи - поѐтец,
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!
Е какво пък - навярно са прави, ...
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!
Е какво пък - навярно са прави, ...
1448
9
Евгений Онегин 2012
На Недялко
„Служив отлично – благородно,
долгами жил его отец,
давал три бала ежегодно ...
На Недялко
„Служив отлично – благородно,
долгами жил его отец,
давал три бала ежегодно ...
1001
4
Възможно ли е в днешно време
да има истински човек,
за който всички без съмнение
да кажат с главно "Ч" човек.
Възможно ли е този някой ...
да има истински човек,
за който всички без съмнение
да кажат с главно "Ч" човек.
Възможно ли е този някой ...
641
1
Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно, ...
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно, ...
457
/Таня Мезева, Таня Илиева - fenix/
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...
7791
7
На рамото си носеше щурецът
пропукана от смях и плач гъдулка,
във вехта шарена торба - писеца
на бард. Под излинялата качулка
горчивата усмивка благородна ...
пропукана от смях и плач гъдулка,
във вехта шарена торба - писеца
на бард. Под излинялата качулка
горчивата усмивка благородна ...
702
10
О, колко е опасно да си жив.
Случайност е, че още теб те има.
Живота е за всичко това крив.
А ти човече си щастлив за трима!
Във детството най-трудно се расте, ...
Случайност е, че още теб те има.
Живота е за всичко това крив.
А ти човече си щастлив за трима!
Във детството най-трудно се расте, ...
431
3
Не съм робот, не искам и да бъда,
отказвам да живея в тяло механично.
Избирам да изпитам човешката присъда
и няма да загубя чувството първично.
Обичам тялото си, макар и не перфектно, ...
отказвам да живея в тяло механично.
Избирам да изпитам човешката присъда
и няма да загубя чувството първично.
Обичам тялото си, макар и не перфектно, ...
555
1
Когато се родих като вода,
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
3122
14
39
Любовта
(по глава XIII на I Коринтяни)
Боже мой, направи ме готов
да обичам с такава любов!
На езици човешки и ангелски даже ...
(по глава XIII на I Коринтяни)
Боже мой, направи ме готов
да обичам с такава любов!
На езици човешки и ангелски даже ...
2908
4
29
Ангелите са небесни същества,
чисти като момина сълза.
Ангелите махат със крила
и достигат светла синева.
Ангелите бдят над теб сега, ...
чисти като момина сълза.
Ангелите махат със крила
и достигат светла синева.
Ангелите бдят над теб сега, ...
910
1
По склона на Витоша виждам комини...
А и по билата ù пъплят мъгли.
Макар че е още от Изгрева синьо,
да знаеш и днеска, че дъжд ще вали...
Щом малките птички тревожно се реят ...
А и по билата ù пъплят мъгли.
Макар че е още от Изгрева синьо,
да знаеш и днеска, че дъжд ще вали...
Щом малките птички тревожно се реят ...
446
Отколе все след фусти тичаме.
Плащаме да ги обичаме.
Забравили това в любов се вричаме
и на глупци приличаме.
Те през рамо настрани надничат. ...
Плащаме да ги обичаме.
Забравили това в любов се вричаме
и на глупци приличаме.
Те през рамо настрани надничат. ...
826
Какво е щастието бяло,
дали блестящо огледало,
в което някой без надежда
никога не се оглежда?
Дали не искат да го правят, ...
дали блестящо огледало,
в което някой без надежда
никога не се оглежда?
Дали не искат да го правят, ...
500
1
По сентенция на Наполеон
О, жени! О, вий, жени красиви!
Вие радвате очите ми щастливи.
Рози сте във моите градини.
Подмладявате ме със години. ...
О, жени! О, вий, жени красиви!
Вие радвате очите ми щастливи.
Рози сте във моите градини.
Подмладявате ме със години. ...
461
1
Ех, любов! Без тебе е безвремие,
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора, ...
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора, ...
595
5
Когато позволиш мечтата да се сбъдне,
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"
Да, "виж", но виж ...
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"
Да, "виж", но виж ...
482
Не ме нападай с думи,
така е най-жестоко.
Словесните куршуми
проникват най-дълбоко.
Физическата болка ...
така е най-жестоко.
Словесните куршуми
проникват най-дълбоко.
Физическата болка ...
484
À la guerre comme à la guerre.
Животът ни е като водевил във стар театър
с подмяна честа на актьорите,
а любовта е оня вятър
от вентилаторите зад декорите... ...
Животът ни е като водевил във стар театър
с подмяна честа на актьорите,
а любовта е оня вятър
от вентилаторите зад декорите... ...
652
1
7
Кажи "Добър ден", усмихни се
на утрото зимно нaпук.
Студено е вън, но стопли се,
усмивката прави света по-друг.
Тя светлина е в тунела ти тъмен, ...
на утрото зимно нaпук.
Студено е вън, но стопли се,
усмивката прави света по-друг.
Тя светлина е в тунела ти тъмен, ...
765
2
Заудря барабаните в стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.
А тежкото олово на небето ...
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.
А тежкото олово на небето ...
383
1
Подзаглавие: Бели Есенни Нощи
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...
935
6
453
2
Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
1768
17
Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...
443
Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...
381
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
