Търсех толкоз дни и нощи таз бленувана любов,
но пресрещаше ме черен страх,
в очите ми впиваше се тъмнината,
боях се и треперех, но не спрях, вървях...
Преминах през реки от измами и лъжи, ...
Живеем с теб на бавен оборот,
да бъдем "ние" вече е досада,
и все по стяга брачния хомот -
(раздялата е чакана награда)
И любовта ни като крехко цвете, ...
Изпълнена със светлина,
душата ми лети в небето ясно,
освободена от всякаква вина,
във вечен блян, в съновидение прекрасно.
Тя търси те, да те прегърне, ...
Ако можех да бъда едно птиче в небето,
една приливна вълна в морето,
един изгряващ лъч в слънцето,
една невинна усмивка в лицето,
една мъничка любов в сърцето. ...
Любов да вали! Да е силен порой!
Да залее и улици, да нахлуе и в къщи.
Да се давя дори - не отплавам със Ной.
Този нежен потоп втори път се не връща.
Да продъни небето, да измие скръбта! ...
„Какво, че бог съм... Тя е атеист.”
Красимир Костадинов
И ето, че вали. И ставам мокра и отвътре -
небето е решило да се прави на море.
Какво като съм кораб, ако рулят е откъртен, ...
Ухаеш ми прекрасно на обреченост,
очите ти ме оковават гибелно...
В прегръдката ти... толкова далече съм
от всичко, що в реалност е изстинало.
Била си земна? Как да го повярвам - ...
Беше ден, изпълнен със светлина,
усещах аз онази силна топлина,
в твоите очи виждах своя свят,
ти беше най-сладкият ми опиат.
Ти, принцесо, ухаеше неустоимо сладко, ...
САМОТНИЦИ, НЕ ИДВАЙТЕ ПРИ МЕН
Самотници, не идвайте при мен!
Самички си ближете,моля, раните!
И без това животът е проблем,
не искам да ви слушам вече драмите. ...
Теб обичам! Така, че трудно е да те пусна...
Дуелират се Тъга и Наслада и не задават въпроси.
Всяка коса най-накрая намира си бруса!
Не търси за Душата ми грошове! Просто е...
Моето Небе вече изгуби си Изгрева... ...
Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.
В него самотата мъчно се протяга. ...
Навсякъде примигват чудно светлинките,
нашепват тихичко за идващата свята нощ.
И тук, на таз земя чудата, под звездите,
един празник ще разгърне силната си мощ.
Дори подаръкът желан да не получим, ...
Мъглявостта на утрешния ден
прокарва пръсти в успокояващата нощ
и, проправяйки си път,
влиза през прозореца, във стаята, до мен.
Часът е 5 сутринта ...
Полазиха ни грижи и тревоги.
И песимизъм дните ни вгорчи.
Мечтите ни – сираци босоноги –
във нас се взират с питащи очи.
Полазиха ни болести и вопли. ...