Стихове и поезия от съвременни български автори
Всичко е изкуство
в този всят на фалш и суета
ни наранява всяко чувство,
в търсене на любовта.
Всичко е изкуство, ...
Освещаване в тихата нощ
от сняг,
в небето
на красивата зима,
звездни канделабри ...
Зимно море
осолени трохи от липсата ти
за жадно-самотния гълъб у мен
Бащите
и за майчина обич, вечна като света.
Някак скрито, във сянка бащите въздишат
и просветва невидима, горда мъжка сълза.
Майките – те са светлият извор. Начало. ...
Додекафония!
Пиша го, а не излиза,кажете., Защо?
Има и системи уж дванадесет тонни,
а пък мелодиите излизат монотонни.
Какво липсва мелодията да e приятна? ...
Най-мили мой
и всички почват с твойте имена -
от стари спомени меланхоличен полъх
на отминалите любовни времена.
И всички носят мъничко от теб, ...
Бих искала...
Бих искала да се върна назад в безгрижното детство.
Да тичам след цветните пепeруди.
Да плача само от ожулено коляно.
Да се смея на глас и да тичам по поляната. ...
На Дъщеря ми
Обичам те с цялата душа
Обичам те когата беше малка
Обичам те разцъвтваща жена
Обичам те, когато се шегуваш ...
Жажда за победа
Аз си нося бавно кръста,
едвам си нося и самара,
ала си навих на пръста
да се избавя от кошмара… ...
Предателство
неочаквано забиват златен нож
в гърба ти, но какво да сториш?
И най-добрият понякога е лош.
Сълзите ти вместо да попиват, ...
Есента
Кой от кой по-обагрен.
Излетя един в розовите небеса
и след минута падна на пустата пътека,
поразен от гробна тишина. ...
Знаеш
ти си облечена в капчици сън
и по очите ми - щом ги затворя,
с дъх ще накапеш среднощния звън.
Знаеш, че чувам, когато мечтаеш, ...
Не ме съди
аз обрекох се сама.
Не ме съди, че в теб се вричам,
съдбата ме беляза с това.
Не ме съди, че с плач те спирам, ...
Търсех...
но пресрещаше ме черен страх,
в очите ми впиваше се тъмнината,
боях се и треперех, но не спрях, вървях...
Преминах през реки от измами и лъжи, ...
Към сестра ми
Животът често ни поднася
безбройни срещи, суета,
но как кат вихър все отнася
край мен любимата сестра?! ...