Стихове и поезия от съвременни български автори
Твоите топли очи
в студ скования сив булевард.
Всяка лампа запалена свещ е!
А пък вятърът– леден гуслар –
с остър свисък на струни студени ...
Слука
остарели, тъжни, мокри -
да открият, че за стройност
обожавали ги локвите.
Какво пречупи се...
- Какво пречупи се в мен?
Дали страхът от болестта,
смъртта или живота,
сковава постоянно мисълта? ...
Едно сърце, една душа
това си ти, това съм аз,
едно сърце, една душа,
ни трябват тук и сега.
Ти си любовта безкрайна, ...
Безинтернетно
накъде, накъде?
Животът проклет
защо ми го взе?
Без интернет, ...
Пързалка по цветната дъга
Нещо пак обзе ме луда, неистова тъга -
уж с Бога наш ще правим ново шоу,
а се изпързаляхме по цветната дъга
и летим сега стремглаво все надолу… ...
Потънали мъниста
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя, ...
Има хубави поети
О, има хубави поети.
Но аз дори не съм ги чел,
обзет от чувствата проклети,
на мъничък, но див петел!... ...
Когато тишината ни обвие...
Вдигни глава, народе,
гласът ти нека загърми!
(Върнеш ли се в обора,
разкъсай черната овца!) ...
Роза в снега
Ти случайно веднъж ме забрави.
И безжизнен, дъхът ми сега
ще напомня какво ми направи.
Аз те чаках, наивно червена, ...
Какво е щастие?
понякога дори ми се доплаква...
Когато бях със теб, от щастие политах
и нито за момент не се оплаках...
Приемах те, попивах всичко в теб - ...
Една лоза
Обичаха я чаши и бокали.
Разливаше деня си – младо вино,
по-алено от морските корали.
Една лоза танцуваше по съмнало ...
Нека бъда
че тревата без време изгаря.
Нека бъда онази жена,
дето сякаш нарочно забравяш,
но решиш ли, че много боли, ...
Гневът ми оклюма
между глупци неразбрани...” -
ядно се провикна Ботев -
преди век и нещо.
Чак след сто ...
Триста часа дъжд
триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.
Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.
Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.
Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките. ...
Ти си усмивка
Ти си дъх, допир, аромат от парфюм.
Ти си смях, ти си шарено ежедневие.
Ти си прекрасен (но и леко дразнещ) шум.
Ти си звукът от кънтящо стъкло. ...
Птицата - Фантазия
поискай звездите да блестят само за теб,
поръчай на Водата да ти довлече копнеж,
от огъня си вземи изпепеляващи мигове,
погледни Луната, за да видиш тишината, ...
За моята Муза
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...
Гости
Гости
Ходи, дето ходи, пак дома се връща.
,,Най-ми е добре тук, във мойта къща!
Да, ама енергия има тя за трима, ...