Стихове и поезия от съвременни български автори
Оазис в пустиня
Потъвам в пелената на нощта, а мракът гъделичка сетивата
в очакване на пълната Луна, надничаща от края на Земята.
Не вярвам, че се случват чудеса, дори в такива лунни бели нощи,
ала по навик пак си пожелах: Дано те има и ме чакаш още! ...
Къде сме?
Изплете госпожа Надежда
кошница от кукувича прежда –
ще пазаруват с ней юнаците
там, дет' зимуват раците… ...
Как се трият майчини сълзи
че съм на дистанция голяма
и съм роб на някакви пари,
но управници в държавата ни няма.
Моля ти се, мамо, не плачи. ...
Балони и хвърчила
балони, хвърчила и полски цветя.
А стръмният лилав ъгъл на някои
мои мисли е дългокрак и двуличен
и е мой враг, но го приемам ...
Затвори след теб вратата
Затвори след теб вратата!
Забрави, че съществувам!
Радвай се на свободата!
Престани да се тревожиш ...
Къща - самота
и детска глъч навред е там кънтяла.
А в двора, след лехите цветни, Бог
дарявал хората със китка незабрава.
Живеели... и правили любов. ...
Среднощия
когато в бялото легло не ме откриваш,
но ме усещаш и ме вдишваш с аромата
на мисли и копнежи...
и не заспиваш. ...
Предутрин
На нощния мрак брадата избръсна
ранила зорница.
Изцежда луната брилянтна сълза
в окото на птица. ...
Салати и мезета
На всички, пишещи в нетрезво състояние ... :)
Страшно обичам салатa
от зрели червени домати.
Стига да нямат нитрати ...
Ако можеше....
да събуваш калните си обувки,
когато влизаш в душата ми,
да не прекаляваш с преструвките
и да не подреждаш нещата ми. ...
Далеч от теб
замисляйки се...
ми звучи като присъда!
Тъгата в мен е толкова голяма,
а понякога човека просто избор няма... ...
Молба
Ти най-големият престъпник бе.
И винаги ще си.
Бъди!
Но в тъмното кръсти се ...
Отново за свободата
На лъва от Ловешкия зоопарк
И се буди градът, оглушал
за човешки въздишки, неволи.
Ревна гръмко лъвът, оглупял ...
Госпожа Мечта
но нам е нужна, за да оцелеем
в свят буреносен, пълен със лъжа,
държим се здраво ний за нея...Потънали в среднощни мисли -кроим си планове и обещаваме,че утрото, щом с лъч живителензад плътните завеси на душата,страдаща и викаща за помощ, влезе,широко ще отворимна Госп ...
Спокойно, всички сме под ножа
Омраза, бяс и смърт върлуват...
И лаят кучетата в мрака.
А чумавите... си пируват...
Одраха кожата народна ...
Печална памет
Едни до насита
от специални магазини
ядоха и пиха...
Други в Белене и Ловеч ...
Монологът на коня
Много дълго бях вързан до днес.
А сега изведнъж съм свободен.
Сред безкрайно широко поле
само с вятъра мога да споря. ...
Истината в спора
в спора се прекъсват, затова спонтанно
хрумна ми идея; истината в спора
нека да се търси от по-малко хора.
Максимум, си мисля, нека да са трима, ...
какво си ти за мен?
питаш важно ли е да си в моя ден?
Не мога да отроня нито дума в този миг,
очите ми... те говорят по-силно от вик.
Искам да усетя устните ти пак, ...
Есен
от лято и море,
днес слънцето сред клоните
опита да се спре.
Листата го затулиха, ...
Тръгни си, че така да ми се пише...
за теб, за нас, за другия и нея,
за любовта и драмата, и за страстта ни,
тръгни си – как без думи се живее.
Тръгни си, за да те запомня ...
Спомен за летния дъжд
Обуло чужди облачета-чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен. ...