Стихове и поезия от съвременни български автори
Ранената душа
а стъпките ù диря са в съня –
превързва я едничка дума блага,
с мехлема чудно бял на Любовта...
Ранената душа крещи от болка ...
В миг съдбовен
летя към други светове
и огнена стихия в мене
събужда бурни ветрове.
Бушува, мами ме и влачи, ...
Твоя съм
и рисувам в утрото надежда.
Мостове в живота не руша,
но назад отвикнах да се вглеждам.
Тъжна ли съм – спомням си дъжда. ...
Утрето, в което те забравям
а пък може и да те обичам...
Себе си вече няма как да опазя,
все зад сянката на теб надничам!
Тя ме прегръща, чак ме задушава, ...
Да чакаме ли милост от "царя"
унизените, слабите -
вече нямаме право
дори да обичаме. -
С омраза ни тровят ...
Любовно мигновение в нощта
Вчера си легнах, а ти беше в хола,
каза ми, че после ще дойдеш при мен,
събуждам се в просъница, а ти си на стола,
впил в мене поглед озарен... ...
Някога
С дъх на тютюн и барут.
По пладне крадяхме жени и коне.
И всеки от нас беше луд.
Жените връзвахме с любовни ласа. ...
Шамарът на Бойко
нашенски коктейл –
поръчва си, който
"носи" и е смел!
Познавачи казват, ...
Непознат
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.
Но себе си във другите ще диря, ...
Съвременна жена
Ръцете ми в сатен си оковал,
а глезените във коприна омотал.
В дантела е цялото ми тяло младо,
а гласът - приглушен е от цвете бяло. ...
Почти живеех с теб, сред мъртвите
и се стопяваха в небето птиците.
Така през зимата дори постелите
измръзваха отвън на жиците.
Почти живях и аз, сред вълците, ...
Есенна любов
лятото целуна есента.
Дар и даде – спомен, дето пари,
късно слънце в менците наля.
Облак спря над два чемшира вятърни, ...
Пред избори
От Часовника на Времето,
за Избори щом Кукувичката закука,
на повърхността на мътния поток
изплува пак Боклука! ...