Стихове и поезия от съвременни български автори
Нима за любовта е отредено време?
Тя в звездопадна нощ връхлита шеметно
и бурен танц извива с младостта игрива,
и сълзи тайно рони - бисерни,
а после в звънък смях залива се. ...
Есенна мъгла
Над града саван разстила
гъста есенна мъгла.
Всеки бърза и се скрива -
колко тъжно е това! ...
* * *
сграбчва ме в свойта хладна
прегръдка отново тя.
Душата ми, скована в мрак и тъга,
издига около себе си недостижимата стена. ...
В това е смисълът...
един човек
в множеството от съдби човешки,
една прашинка във вселената от чувства.
Една душа, ...
... Коледен венец за лято и зима, и след това...
Парцалена безръка обич. И Шива
със превръзка на очите.
Намери Изхода, Немилостивецо!
На гордостта си медената пита. ...
Будни отпечатъци
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...
Убийство
бе убит от циганската гмеж.
За цар Киро - затвор,
за Бойко Борисов - позор!
Премиерът хич не си дава зор. ...
Неволите на един мераклия
пунеже мама ми 'се дудне от зори:
- 'Земú да съ ожениш, мили сине,
та дяцъ да та гледат в старини!
Затуй сига наокол съ углявах ...
Ода за човечеството
Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам...
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам... ...
Няма не мога
вече нищо не е подредено.
Чакам ден, а идва нощ,
пак ли нещо се обърка?
Къде отиде детската мечта, ...
Сърцето ми изстина
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...
Гледам я във счупеното огледало, ...
Забравени спомени
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха
напираха да рукнат през очите.
Но аз съших душата с едри кръпки ...
Игра на светлосенки
Надлъгвам се с фалшиви пълнолуния.
Хиляда стъпки разпилях по друмите
и нямам време за премислени безумия.
Със сол посипвам всички бедни спомени. ...
Хората от нашия отбор
Наивни, на всичко вярващи, себезалъгващи,
умиращи от душевна проказа.
Живеят си те в тяхна си социална зараза.
Объркани хора без компас под ръка, ...
Форма на живот
към гърлото ù в тъмното посегна.
Защо я прати тука Господ Бог,
щом само нощ над нея тегне?
Сред четири мухлясали стени, ...
Сиромашко лято
От лятото забравен ден
със слънце и със светлина,
във парка ме залива мен
със драгост и със топлина. ...
Бягство
в комините порутени се спуска.
Тук цяла нощ ухажват ветровете
стрехите с изкривените си устни.
И кестените със студа поръбват ...