Стихове и поезия от съвременни български автори
Човекът и сатаната (балада)
(балада)
Живеел с труд Човекът на земята.
Проправял път през иглени уши...
Със трясъка си късал тишината. ...
По добре късно, отколкото никога
а цигaнските песни в Балкана горд ехтят.
Когато депутати с измами се прикриват
и вместо да напредваме, ни връщат век назад.
Когато сме промити от медии платени ...
Мъгла
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...
Озонова дупка
Направих си пролука малка
в душната ми дупка миша
с острото на моята писалка
тъй, че да може да се диша… ...
Кажи ми ....
Какъв е цветът на тъгата?
Прозрачно бисерен
и траурно лилав.
Какъв е дъхът на сълзата? ...
Така те виждам, София
и в летен пек, и в тиха зимна вечер.
И сто лета все тук да съм живял,
аз пак ще те обичам цяла вечност!
Че ти за мен си този светъл град, ...
Жените са голями дяволи, но рогата ги носят мъжете - 2
които не иска да чува жената :
„Скъпа, прибрах се, хапвам на екс
и идвам веднага в кревата”.
………………………………………………………………….. ...
Любовта си отива
и свива криле!
Нещо в тебе загива,
нещо в теб ще умре!
Ще се слее с покоя, ...
Начин на живот
В този ден, както и в предния.
Всичко тук е прозаично.
На романтика тук всичко бедно е.
Не съм черноглед, ...
Когато дъждовете си отидат...
Потегля лятото и с тихи дъждове
небето есенно проплака,
засвириха прощални ветрове,
листата тихомълком пожълтяха... ...
Събудете се, българи!
Българче съм, но живея
в една циганска държава.
Българин ще се наричам,
ала циркът продължава. ...