Стихове и поезия от съвременни български автори
Задушница
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.
С последната си капка на сърцето, ...
Откраднати
откраднах си ги снощи, на смрачаване.
Не чух как пеят първите петли,
навярно днес и те са онемяли.
Или пък зорко пазят моя сън ...
Животът ми...
за да отключа отново усмивката?
Да разпилея трохите на птиците
и да налея от виното пивко.
Преди да започне животът ми, ...
Бетон в душата...
разхождам се по улиците празни
с поглед в хоризонта син,
вървя и радвам се на тишината,
покрила със спокойствие света. ...
Демагози, демагози...
легендарни синове –
сбъдват всякакви прогнози,
щом мандатът ги зове!
Лесно се властта не взема, ...
Нещо за художника Иванчо
„Ела, Иванчо, да те питам нещо! –
сърдито каза таткото, когато
момчето се прибра. – Ти моите вещи
защо си пипал?” „А, не съм ги, тате…” ...
Слънчеви зайчета
по синята морска усмивка.
С белички зъбки вълните потракват,
само миг... и аха, да ги схрускат...
Но не успяват и близнали пясъка, ...
Детска песничка
Моите ръчички
много са мънички -
вече не палуват,
цветенце рисуват… ...
Болният старец
Малко по малко гръбнака избухва.
Паднал в кревата, лежи на система,
боднат в ръката, лекарство приема.
Болест ужасна от време вилнее. ...
:)
Егоист ли съм да искам
смях във къщата ми вечно,
глъчка луда и боричкане,
падащи предмети, тичане? ...
Доброто момиче
преструвките, фалша, порочната страст.
Догаря в ръката поредна цигара,
а някъде в мрака догарям и аз.
До мен Самотата със алени устни ...
Благодаря ти
край мен незабелязан като дим,
че не стоях за жалка милостиня
с протегната към тебе длан!
Благодаря ти, ден, за хляба месен ...
***
Понякога съм скучна. Срамежлива съм.
Не слушам чалга, нито пък пригласям
на оня хит за мацката красива.
И вицове не зная. Не умея ...
Всичко. . .
се сещам за нашата нощ...
и всичко се нарежда.
Когато ми липсваш
поглеждам към небето ...
Леле, майко! Заглавието е по-дълго от самото хайку...
Ще напиша
поема за това…
Живот без собствени спомени...
Седя и си мисля
какъв ли ще бъде животът
без собствени спомени.
Накрая разбрах, че без тях ...
Брегът на смъртта
Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.
Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки надълбоко. ...