Стихове и поезия от съвременни български автори
За обувките и хората
Как ли смогват? Едвам ли търпят?
Ето, грозни са вече, изтъркани
от вървене по черния път.
Бяха някога нови. И лачени! ...
Всеки ден
Трудно е да си простим.
Всеки ден малко умираме.
Всеки ден малко грешим.
Като стоножки сме плъзнали. ...
Не сменям човека
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря, ...
Определение на любовта
изпълнена с празни сърца,
тя е едно разделено цяло
и две души в едно тяло.
Любовта е близко минало ...
Психологично уравнение...
Жестокостта на болката невинаги е равна на големината на грешката, съотнесена към чувството за съвест...
Съвестта определя силата на болката от осъзнаването на грешката и депресиращото усещане за срам, което е равно на възпитанието + интелекта на определения индивид!
В. Желязков
* * * * *
Вселен
Сякаш знаех, че ме преследваш
и предусещах твоето вдъхновение.
Стремглаво уж надничах подире си
и сянката там скривах от провинения. ...
Любовно краткостишие
ти си моят вечен риторичен въпрос,
ти си моето сладко и нямо присъствие,
но те обичам дори когато си лош!
Птица
надникна смутено нощта,
дочула най-тъжните звуци
на птицата от песента...
- Съдба си жестока и вечно ...
Участ
Не беше катедрала - беше къща -
с протрит от спомени цървул
мечтите нощем се завръщат,
виделият - видял, дочулият - дочул ...
Прегърнах...
Когато животът ми разби се на пръски.
То ме повика,
синьо, безбрежно, свободно.
Обеща ми любящата си ласка. ...
Аз
Аз съм пътник случаен и всичко.
Аз съм мравка и звезден човек.
Аз съм тръпка, мълчание, нищо.
Аз съм миг, аз съм час, аз съм век. ...
Виенско колело
Живот като виенско колело -
ту си отгоре, ту си най-отдолу.
Каквото дойде, е добре дошло,
и после пак въртиш се отначало. ...
Моят свят
започнах свят да си строя,
във съзнанието си градя го,
запълвам всяка празнота!
Основи сложих му безкрайни, ...
Черен лебед
изтъкано от истински чувства -
тихо тъжи или препуска лудо,
лесно се разчувства.
Аз пазя душа като никоя друга, ...
Раждане
О, не, умрях отдавна,
за да се родя.
И родих се пак
в свят красив за теб и мен, ...
И никой не сядаше до мен...
и никой не сяда до мен в автобуса.
Защото то е до мен...
като призрак, впил нокти в кожата ми
се влачи след мен... ...
Есен
и търсиш смисъла на мигове
отнети,
заменени,
други. ...
Разговор със сърцето
Не ти ли омръзна вече, сърце,
за твоите грешки аз да плащам,
да чувстваш каквото решиш за добре
и за най-неподходящия да се хващаш... ...