Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Когато дъждовете си отидат...

Когато дъждовете си отидат...
Потегля лятото и с тихи дъждове
небето есенно проплака,
засвириха прощални ветрове,
листата тихомълком пожълтяха... ...

luda_macka1

Поезия » Друга

758 10

Събудете се, българи!

Събудете се, българи!
Българче съм, но живея
в една циганска държава.
Българин ще се наричам,
ала циркът продължава. ...

shkaf4eto

Поезия » Гражданска

1.6K 1 2

Тогава...

Тогава...
И болката жестока ще отмине,
и любовта ще се превърне в прах,
и ние вече няма да сме същите,
а чувствата ще тънат в черен мрак. ...

tis777

Поезия » Друга

783 2

Есента

Тихо идва есента.
Прокрадва се
като любимия.
Узряване и размисъл -
те винаги вървят ...

koral

Поезия

925

Живот

ЖИВОТ
- Здравей! Приятелко, къде си?
- На пътя "Живот" съм закъсала!
Чакам в мрака звездичка да блесне,
или гръм небе да разкъса, ...

Geni-Liso

Поезия » Друга

1.1K

Спомен или следа

Спомен или следа
Цъфнаха дървета
като булки с рокли на цветя.
Някой ги натрупа през нощта,
с нежни листенца и белота. ...

mimamina

Поезия » Друга

719 8

Влюбен

Бях забравил за миг, че съм аз.
Бях забравил за миг, че съм този,
онзи мъж с неприятния глас
и със хиляди неми въпроси.
Бях забравил, убийствено сам. ...

LKuza

Поезия

911 5

"Далновидност"

"ДАЛНОВИДНОСТ"
1.
За да проявяваме тактичност,
нарекохме ги нежно "Роми".
А те за благодарност, ...

petertpetrov

Поезия » Гражданска

1.6K 3

Объркани сезони

И моля те,
не дърпай август
за опашката.
Не искай всичко
пак да се повтори. ...

anarilska

Поезия » Бели стихове

1.9K 12

Мога... но не мога

Мога да викам,
когато всъщност ми се иска да мълча.
Но не мога да съм тиха,
щом имам какво да изрека.
И мога да пиша, ...

venus

Поезия

1.2K 5

Ти си...

Стихотворенията с номера от 1 до 7 са част от стихосбирката "Нощни пеперуди"
7)
* * *
Ти си магия,
от която пия, ...

borianabakalova1564

Поезия » Любовна

746 1

Пеперуди...

Пеперудите не са ли като балерини!?
Не озаряват ли с свойта нежност нощта!?
През тези всичките изминали години,
като усмивка нежна не премахват ли
насъбралата се в теб тъга!? ...

SmukiSmilee

Поезия » Пейзажна

1.3K

Птица

Не съм жена, а гладна птица,
копнея за трохи любов,
при теб съм, за да ме нахраниш,
смирена, твоя доживот.
Но моля те, недей да бъдеш ...

sisidara

Поезия » Любовна

979 12

Признание

Магьосник чуден си –
докосваш със слова,
с финес шлифоваш
загатнатата красота
и заструява музика, ...

Eia

Поезия » Любовна

1.2K 27

Обикновени рисунки - 22. Звездите над Карабунар.

Една моя компютърна рисунка и още нещо...
Надявам се да ви хареса!
Б.

kalin8

Поезия » Пейзажна

801 9

Дъждовен кръст

Дано ме намокри цяла дъждът!
Страховете ми да отмие!
Да ми прошепне, че ти си мъжът,
който може от дъжда да ме скрие.
Да ме прегърнат със сребърен звън ...

laramaylin

Поезия » Любовна

640 9

Жените са големи дяволи, но рогата ги носят мъжете. ;)

Съгласието потвърждаваме със "да"
и всички го приемат еднозначно,
но отговорът "не" от устата на жена
винаги звучи загадъчно и многозначно.
.................................................................... ...

petkonpet

Поезия » Хумористична

2.6K 3

Необятности

Защо се случват всички чудеса
във времето на сиви невъзможности?
В морето приютява се сълза,
преляла от допуснати тревожности.
Очакваните мигове възторг ...

Bloom

Поезия

1.7K 6

Нагоре

Стъпало по стъпало на живота
по стълбата нагоре продължавам...
Дори и паднал,
изранен и потен,
пак ще пълзя – ...

finaltouch

Поезия » Философска

696 1

Хората все казват...

Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...

swee7yy

Поезия » Любовна

1.7K 5

За народа си умряха те! Народът им измира! В памет на Ангел Петров.

Лежат в студени гробове безмълвни
Левски, Ботев, Бенковски, Обретенов.
Гледат те със скръб в очите
как народът български измира.
Дяконът в гроба се обърна, ...

gerkata

Поезия » Друга

956 3

Очи по теб

Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди ...

Лепидоптерия

Поезия » Любовна

1.3K 2

Автопортрет

Аз съм такава и не мога да бъда различна.
И съм единствена -
най-истинска в своите стихове.
Нося в душата си обич орисана
и света преоткривам като дете. ...

siana77

Поезия » Друга

1K 1

Очите на София

Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите! ...

mariankrystev

Поезия » Любовна

1K 1 12

На Беклемето

НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми... ...

Hekredel

Поезия » Пейзажна

619 1

***

Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов ...

kokoveca

Поезия » Бели стихове

1.1K 2

Маски, маски...

Commedia dell'Arte е битието днешно.
Героите - маскирани, от всеки ъгъл
хитро се споглеждат... Трапеза, вино,
смях и танци - жестове и пантомима в бяло -
а всичките участници във карнавала ...

HrisMelodia

Поезия » Философска

628 1

Приказно

Приказно
Ако са думите капки роса,
вземи магичната им сила,
върни я в сребърна река
и после – в нея отрази ме! ...

pearlsina

Поезия » Любовна

892 1 3

Не мога да задържа болката

Не мога да задържа болката
Греха си съм целувал до премала,
навярно в сън, изпъстрен с чудеса,
така и тя дори не е разбрала -
невинна среща ме след сън сега. ...

Меричка

Поезия » Еротична

995 1

Уредът на любовта

Имам уред за любов,
той е с мене ден и нощ.
Той е винаги готов
да пробива с пълна мощ.
Той е нисък - под тревата - ...

Basanaruga

Поезия » Хумористична

1.1K

Душата ти безмълвно страда

Душата ти безмълвно страда,
очите плачат без сълзи,
не чакаш ти от никого награда
за обичта, която подари.
Не знае никой колко нощи ...

afelandra

Поезия » Любовна

1.3K 1

Презрял живот

mspasov29

Поезия

975 2 7

Плах опит Катуница да катурне "к/р/атунизацията" ни

с павета от вчерашно мълчание
днес вдигат барикади
преждевременно брадясали момчета

mihri61

Поезия » Гражданска

772 4

Есен в парка

След дълга разходка
в парка квартален,
с уморени походки
по пътя разкалян,
търсехме с теб ...

daisypatton

Поезия » Друга

1.1K

Трудно без любов се пише

Искам в стиха си звезди да рисувам,
на небе полумесец огрял.
Но сега трудно думи намирам
и стихът излиза някак си вял.
Искам за макове чудни да пиша, ...

димитрова

Поезия » Любовна

934 3

Големият мъж

Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд. ...

blueberry

Поезия » Друга

1.5K 11

Монотонно

Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...

M1234567891

Поезия

792 11

Власт (акростих)

В-ярваме в техните лъжи,
Л-ъжат за пари,
А-лчността им е хоби,
С-танахме роби,
Т-леем, не живеем.

рокерче666

Поезия

553 1

Кълбо от мечти

КЪЛБОТО ОТ МЕЧТИ
Кълбото кухо, сглобено от мечти,
изпълнено до край с надежди,
обливано от морските вълни,
нашепва за спомените прежни… ...

Liliyanaandreeva

Поезия » Друга

645 7

* * *

ВЕЗНА Ах, окото – издайник неверен,
телескоп е към твоята същност,
към студена и мрачна вселена.
Слава Богу, далеко съм всъщност.
И напразно защо да се взирам? ...

Ilis

Поезия

897 1 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Когато дъждовете си отидат...

Събудете се, българи!

Тогава...

Есента

Живот

Спомен или следа

Влюбен

"Далновидност"

Объркани сезони

Мога... но не мога

Ти си...

Пеперуди...

Птица

Признание

Обикновени рисунки - 22. Звездите над Карабунар.

Дъждовен кръст

Жените са големи дяволи, но рогата ги носят мъжете. ;)

Необятности

Нагоре

Хората все казват...

За народа си умряха те! Народът им измира! В памет на Ангел Петров.

Очи по теб

Автопортрет

Очите на София

На Беклемето

***

Маски, маски...

Приказно

Не мога да задържа болката

Уредът на любовта

Душата ти безмълвно страда

Презрял живот

Плах опит Катуница да катурне "к/р/атунизацията" ни

Есен в парка

Трудно без любов се пише

Големият мъж

Монотонно

Власт (акростих)

Кълбо от мечти

* * *

Опашка