Стихове и поезия от съвременни български автори
Някой
някъде из южните полета.
С мене лудостта си да прегърне,
да сънува есенни морета.
Някой още иска да ме има ...
Баща ми
след залез по двора се скита замаян.
Посмее се дълго, поплаче за кратко,
но вечно умислен говори за мама.
Подиша от въздуха тежък, въздъхне, ...
Няма човешка грешка
Няма човешка грешка...
(басня)
Докато зимата навън бушуваше,
поспа добре мечока. ...
Докато мога
Ако знаеш колко ми е тъжно,
че все аз не мога да имам това,
което искам и сърцето ми е длъжно
да плаче всеки път така... ...
Неделно
Дойде ли Неделя, почвам пак да шетам.
Къщата да лъсне, няма кво да гледам.
Първо от вратата хващам аз метлата
и за манджи вкусни грабвам пък черпака. ...
Виждах повече обич отколкото имаш
не зная и как се излъгах жестоко.
Може би аз те разбирах различно...
(а ти си отблъсквал приятели много).
Другите вярваха в тебе, че има ...
...
Още по-тежко е да си обречен.
Да се влачиш без диря някъде там,
дето краят ту е близък, ту далечен.
Не знам дали ще си вечно до мен ...
Предавана до разпиляване
"Не вярвай, дъще, на никого,
единствено на себе си,
и то не винаги!"
А аз не вярвах ...
Земята ни
> по която тъпча сега,
> тази земя,
> която пролетен вятър пробужда,
> тази земя - не е моя земя, ...
Никаквият 2
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
Магия за изгубени души...
денят в просъница създава своите чудеса
и всяка глътка въздух ни зарежда
с магична свежест за деня.
И в миг променя се картината в небесата, ...
Леден огън
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...
Eсен
Ето, че отново пак
тихо ромони дъжда
и сега, незнайно как,
се прокрадва есента… ...
Обикновени рисунки - 25: Есенно хайку.
Посветена е на Родопа и есента ù, която е прекрасна...
Б.
Мечтая вечно (акростих)
епично като войн се бих.
Чистота, красота
тук властват сега.
Агонията смъртно раних. ...
И ще стана...
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...
Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...