Денят, в който се сбогувах
с близки, приятели, роднини,
тръгнах аз по пътя си, пътувах
и припомних си шестнайсетте години...
... през които бях безкрай щастлива, ...
Разбираш ли, че ме прегазва самотата,
когато във очите ти е зимно?
Оголените ми ръце от вятъра
са клони, непосрещнали взаимност.
Разбираш ли, че самотата ме разкъсва ...
Почакай, Любов
Почакай, Любов! Не умирай!
Ще те нахраня с последната си надежда,
ще те облека в последната си илюзия,
ще ти дам последното парченце ...
- Долу, долу – рече помака
и героят тръгна към реката.
Селянина дръпна, хвърли си качака.
Плювна, припна към жената,
а пък тя – дебелата – горката, ...
Като смъртна присъда в нощта прокънтя гларусов вик.
Хоризонтът проблясна – тънка метална гарота.
Изгоряха на клада звездите, луната издра своя лик.
Мокро утро проплака – отново роди се животът.
Вкочанени комини отново разпяха се с ноти от дим. ...
През есенните мрачни дни -
когато страшно вятърът бушува
и вече слънцето не ни целува, -
изпращам ти целувки от мечти...
Събирам денем съчки и листа - ...
Добре съм, любов моя, щом питаш.
Още си карам живота жалък по памет.
Омекнали гумите, очукани калници,
но имам късмет да паркирам на завет.
Добре съм, лани смених амбриажа ...
Било ли е. Или не е било.
И искам. И не искам да си спомня.
Делих със теб живот насън. Легло.
Небето на тъгата си бездомна.
Ако е малко - ще прощаваш ти. ...
Със ръцете - два пъти колкото моите,
щом обгърнеш ме - цвят на осика,
до звездите прелитам със стъпките
и се слепвам по теб със въздишка.
Разлюлени от страст земетръси ...
"Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си."
Уейн Дайър
Имам тайни. Две-три само.
И един порок – да давам.
От солта в кръвта до рамо - ...
Вина
Сърцето ми в бърз ритъм пулсира,
внезапна тягост гърдите ми раздира,
усещам живота си изживян напразно,
и пропилени едничките си години младост. ...
Леден вятър ниже всичко живо.
Листа се ронят мъртви към покоя.
Свят, претрупан с миризма на сиво,
свят, претрупан с празнота.
Отдавна смисълът приключи му престоя. ...
Имам фобия от тесните пространства
и във кожата си трудно се побирам;
тя по шева би се пръснала отдавна,
ала ципът на устата ми я спира.
И една такава – сюрреалистична ...
Със дяволски устни и роза в косите
приканвам Нощта да танцува със мен.
Възкръснали въглени бляскат в очите,
гърдите ми тръпнат под шала червен.
Нощта ме прегръща, потъваме плавно ...
Иска ми се да докосна устните ти нежно,
бавно да се плъзна по любимото лице
и всяка твоя болка - малка и голяма,
да пречистя с парещи ръце.
Устните ми дълго ще се спират върху твоите очи - ...
Както си вървяха, нещо си говореха,
група мъртви хора, група мъртъвци.
Гласовито спореха, тихичко мърмореха,
може и на български, може на фарси.
Слагаха си думи в черепите празни ...
Силният - стои в сянка и мълчи...
Силният - гледа с орлови очи...
Силният - не реже, преди да крои,
примирен с болката - да го боли...
Силният - в песен сълзите лeе... ...
Днес съм друг, но ти не го видя.
В очите ми тъга чете се, но ти не разбра.
Приятел те наричам, не го отричам,
само как обичам тази дума да изричам...
Но сега къде си, наистина не зная, ...
Пак от немирие спъвах се в въздуха.
Пак пожълтяваха белите смисли.
Мигове-бездни дълбоко се вкътваха
в дъното на шепа дълбинни мисли.
Пак между зъбите скърцаше болката. ...
Харесвам те такъв. Едва ли ще те имам друг, не ми пресядай.
Със всяко следващо прераждане на мен отново ще се случваш.
Със всеки следващ жребий на теб с любов ще ти приставам -
като невеста в първа брачна нощ, с неосъзнати чувства.
Ти все така ме гледаш, сякаш съм дошла при теб на гости. ...
Помня от детството чуден куплет,
нашепван ми с майчина нежност:
- Сине, даже голям и напет,
да израснеш в красива безбрежност;
не забравяй, сине, да бъдеш Човек! ...