Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Гореща болка

По стъклото една сълза,
бавно, тежко се стича.
От очите ми избяга тя
и там за утеха се спря.
А стъклото безразлично ледено, ...
1.2K 2

Мъртва водна лилия

Студ дойде, есента настъпи,
накара листата да променят цвета си,
слънцето се губи зад облаците сиви,
а в съзнанието ми са отпечатани очите ти красиви.
Оглеждам се за теб, но няма те, любов, ...
1.7K 3

Прозаично

Цигара след цигара, нощ след нощ...
Усмивка, мъж, наперен, запознанство...
Целувка, нежност, страст, покой...
А на сутринта е всичко просто, ясно...
Кафе, проблеми, шеф, пазар... ...
1K 3

* * *

Животът ми се
счупи.
Разби се
в безброй луни
от ярост. ...
1K 5

Чашата на половина пълна

„Чашата на половина пълна” -
така твърди оптимистичния човек.
А аз що мога да направя, за да си те върна?
Как оптимизъм в себе си да нося,
щом не е до мен любимият човек? ...
978 1

Кълбо

Кълбо
Баба Злата елек плете.
Кълбото от прежда играе.
Бяга по пода и се мотае.
Митко - внучето малко. ...
972 7

Компенсация за гафа

Компенсация за гафа
Направил Бог Адам от кал-
две –три сълзи да го размекнат.
След туй жена от кост му дал-
мъжа си да крепи по-лесно. ...
1.1K 10

Благодарност

Ех дядо, дядо...
Защо така направи?
Защо ни остави?
Всички казват, той махна с ръка и се отказа..
Да повярвам на това? ...
662

Прокъсана

Бодеш като камък в обувка прокъсана -
ти го вадиш, а той се намъква обратно.
Идваш тук, поставяш маска навъсена
и се чудиш защо с мен не ти е приятно.
Затъмняваш стъклата на моето време, ...
1.5K 2

Се ла ви

Все това тщеславие проклето,
тая завист, алчност – клевета,
царстват все от времето – което
се – човекът пръкнал на света.
И за жалост с подлост и коварство ...
2.7K 1 1

Сбъднатост

Сънувах те!
Но знаех, че те има.
Там някъде… където…
луната е огромна, синя,
небето изумрудено сияе, ...
1.8K 8

Мрак

Какъв е този делник – сив и мрачен?
Защо не виждам слънцето над мен?
Сух вятър някаква надежда влачи –
от нищото и той като че ли роден.
Какви са тези пусти коридори? ...
950 6

Болното ни общество

Пак ли ще живеем във мизерия?
На Европа пак сме периферия.
Управляват ни бандити грубовати.
Туй ли ни е елитът, егати?!
Заливат ни пак със помия. ...
849

Забравям те... наистина!

Отказвам се,
до тук съм!
Забравих се...
човек съм!
Обиждашe, ...
1.1K 2

Сън ли е...

Сън ли е, или действителност?
Сънувам непрекъснато един и същи чуден сън,
картини непонятни, странни нощем ме спохождат:
как разцъфтява изкорубен и изсъхнал горски пън,
а планинските скали пред мене как прохождат. ...
1.3K 6

Пролетта

Пролетта
Тя изгря под облаци в небето -
лъч надежда в златния триптих.
С дъх на лято, слънце във сърцето,
изтръгна мрака в светлия си стих. ...
880 5

Архангеловден

Възможно ли е, питам се, това:
сънувах Господ, че ми дава прошка
за всички сторени от мен дела!...
Какво ли чудо да очаквам още?!
Прекръстих се и преклоних глава, ...
993 6

Ще се справя

Ще се справя. И утре е ден.
Все си казвам това и накрая,
сякаш няма по-силна от мен,
продължавам, такава съм. Зная,
че обливам се честичко в кал, ...
2.5K 1 19

Сатенена Тайна

На Р.К.
Oсобен вид коприна е това.
Окръжности от фибри оцветени прегръщат полукръглата дъга.
Лъчът пречупен всеки цвят променя в различните моменти на деня.
Нюансите преливат и се сменят... Вълшебни лупи теглят светлина - ...
1.3K 4

Самотен танц

САМОТЕН ТАНЦ
Бяхме ти и аз –
бяхме Ние…
Сега съм само аз,
сега си само ти. ...
1K 2

Прашинка

Сам си ти!
Море от облаци.
Страховито ми звучи!
Къде си ти?
Прашинка в пространството! ...
1.1K 1

Лудокосна година

Лудокосна година търкаля
дни и нощи във боулинг „Живот”,
кегли щастие, мъка - събаря
със ръка, вдъхновена от Бог...
И пресича с полата си къса ...
1.1K 21

Болка

Болката…
боли и не спира,
сърцето ми…
на камък свива.
Вярата…. ...
936 4

Ураган

Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
ураган си уплашен и гримиран горчиш...
А съм толкова влюбена и до глупост добра,
полетяла във бурята, преоткривам страстта
и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих, ...
902 10

Трудна за разбиране...

И ме имаш. И ме нямаш.
И те радвам. И боля.
И си тръгвам. И оставам.
И говоря. И мълча.
И те любя. И те мразя. ...
2.6K 21

Сънят на един напушен dentist

Принц - като луд! И в хормони облян
там, сред тълпата на бала.
Чудна красавица в бяло съзрял
и взел, че забравил морала.
В тъмната доба пресрещнал я той ...
1.7K 10

С теб...

С теб
когато погледна в твоите очи
зная гледам към звезди
когато нежен дъжд зазвъни
зная смехът ти звъни до мен ...
1.1K

Агония

О, светлина!
Аз бях ли заслепен, или пулсът ми вървеше след блудстващата мисъл?
Съзрях ли празнотата, или възклихнах онемял?
Копнежът като мълния ме порази и лумна във пожар душата ми!
Същински ад! ...
968 1

Ако не беше долетял

Живота ми, ако не беше прекосил
със танц на облак - влюбен блус,
и дните ми, ако не бе понесъл
в криле на лебедова песен...
Аз щях да те открия в гънките ...
941 8

Моята борба

Моята борба
Обществени клещи духа ми притискат,
борбата за въздух е тъй безконечна!
Дали да се дам или рискът ми стиска -
това е дилема човечна и вечна?! ...
702 2

Последният сезон

От чисто небе едри капки дъжд
видях как докосват земята.
Около мене хората мислеха,
„отново оптична измама,
още една поетична метафора.” ...
777 1

Спомен за училище

Отиват си броените минути, ще тръгне всеки, своя път избрал.
Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.
Ще се озърнем.
Всичко ще е тихо.
Чиновете празни ще мълчат. ...
1.3K 1

Пелиниградаламадум

Жив съм, но вече умирам,
умирам, но още съм жив,
мога да стана, но май че не искам
пак да се боря и падна пребит.
Вече не знам какво да направя, ...
1K

Неподготвените

НЕПОДГОТВЕНИТЕ
Неподготвен пак е кмета
за снежната лавина и комета…
Неподготвена е и Европа
за Апокалипсиса и за Потопа… ...
760 7

Фелация

Аз ли? Тук работя. Стопаджийка.
Никога не тръгвам. Но се връщам.
Казвам се Фелация Свирклийска.
Качват ме и карат. Само пъшкам.
Татко ми в затвора се спомина. ...
2.5K 8

Минаване на предела

Когато няма никого отвъд
мъгливото усещане за есен
и нямам оправдание за дъжд,
за сторените в миналото грешки,
полека онемявам от вина, ...
1.4K 15

Зад кулисите

В далечината всяка нощ се вият лешояди.
Кръжат над кървавите, лепнещи квартални спомени.
А словото ни мъртво е под форма на тирада,
изстискано от кръговрата на сезоните.
В нюансите на сивотата вграждаме душите си, ...
673

Бог и Ангел

БОГ И АНГЕЛ
На Ачето
Бяло ангелче, едва на две –
пеперуда лекокрила във простора,
позатича, поослуша си и спре, ...
949 12