Стихове и поезия от съвременни български автори
Пламък
взривено като пламък във зениците.
И в тъжен час, от всички наранен,
за мен да питаш вятъра и птиците.
Да ме сънуваш нощем като звън. ...
Пътят на сълзите
така душите си...
Във кой от времето ни...
Ранен или късен час...
Защо забравихме грима в очите си... ...
Две фигури на плажа
Облива ни лунна светлина.
Аз и ти - две фигури на плажа.
Не питай ме дали боли...
Сама аз всичко ще разкажа. ...
В парка
На пейка в парка седят дядо и баба.
Край тях въртят се дечица рояк.
Спомен след спомен вадят те от забрава...
Добре са. Млади и силни са пак. ...
Не мога да отложа сутрините
в които не се будиш до мен.
Отказвам да отворя очите си
за новия ден - безцветен и муден.
Не мога да отложа нощите, ...
Здравей, живот...
И днес с усмивка ще те поздравя,
с надеждата,че вече ще си мой приятел,
и сивотата в моите дни ще разпилееш,
за да открия вълшебствата в света. ...
До безкрая...
Да те обичам е моя съдба, изгубена...
По пътя аз тичам, към тебе вървя, дано да те стигна...
Знай, ще те обичам докрай и сега чак до безкрая...
Звездите аз вечер самотна броя и гледам нататък... ...
Горчилка
Във вихъра на човешките ни страсти,
разделени от ежби на робски касти,
животът все по-тягостен и труден става,
а в душите ни мътилката се напластява… ...
Честит празник, народни будители!
След мечтите красиви пак полетете!
За свободния дух, за сърцата ни млади
няма забрани, няма прегради!
Всяко човешко сърце е готово ...
От какво си изграден
--
Ти си ароматът на градина с пролетни цветя.
Кажи къде е тя, за да мога в него да се потопя.
Ти си поля от четирилистна детелина, ...
Учители - Будители
Учители мои любими!
Спомен вечен, жив, неповторим.
Отдадохте всичко от себе си.
С вашата вяра ние вървим. ...
Една любов
всеки ден с птица в ръка,
незнайно как в сърцето ми поставяш
тази бурна падаща дъга.
Твоите очи в моите поглеждат, ...
Светлинките на безкрая
каквато всеки влюбен заслужава!
И пак денят добър започва с песен,
в която слънце огнено изгрява!
Погалваш ме с крило на гълъбица ...
Стара Загора
Колко си хубава, Стара Загора,
многовековна и млада цъфтиш
в пролетни улици, пълни със хора,
с липов омайник от Лилиев стих! ...
Да дойде страшният съд
Дали бихме имали слънцето
Ведри чисти близки луни
Без топлина във сърцето
Денят ще топли плътния гръб ...
Понякога
(Понякога ли казах? Всеки ден...)
Животът - страховита въпросителна -
минава бавно, бавно покрай мен.
Понякога се чувствам много дребна, ...