Залеза сияен се оглежда в стръкчето трева,
върху полето се излегна, разстла се в красота.
С него и в душите бавно слезе,
безмълвна мъдрост, тишина.
В очите Бог прогледна към майката Земя. ...
Душата ме боли! Да, теб те няма
във моето легло до мен сега!
Дали наистина е то за двама,
или е моята несбъдната мечта?
Отпивам чашата с вино отново ...
Тръгни сега! Отивай си! Върви,
щом любовта ти крехка отминава!
В един момент тя силно ни гори.
Във следващия - нищо не остава.
Не се превръщай във отчаян зов! ...
ПРАХ В ОЧИТЕ
Онегин Евгени – пак се назлъндисва –
шакирената прашка взе по–по-най да му уйдисва
и по да му ардисва…
Затуй смени наш'та бяла пролет пражка ...
"По котешките стъпки те дочух,
от пъстрото в очите ти прихванах.
Навярно си игра на жаден слух
и нарисувана тъга по памет.
В лицето ти от слънчице се взрях ...
Ти докосваш съня ми, както сянка на вятър - полето,
и с воала от нежност - отново покриваш света,
и по нощните мисли - шептящи реки в дефилето,
пак се спускаш към мен с водопада от друга земя.
После бавно застилаш душата ми с бели циклами ...
Отронени листа. Пожълтели надежди.
Две птици последни отлитат на юг,
а двама смирени и кротки младежи
своята обич споделяха тук...
За тях любовта беше есен, ...
Аз няма да съм вечно в ловните полета,
аз няма да съм все на кръстопът -
не искам да съм ничия мишена,
защото просто съм от кръв и плът...
Улучена веднъж, аз кротко паднах ...
Душата ми... клавиши на пиано,
докосваш я с невидими ръце...
И тъжна музика се ражда само,
любов, обречена в есенно сърце!
И летните спомени дори не топлят!... ...
Какво направи с мен, момче,
дойде и разбунтува моето сърце.
Сълзите и мечтите разпилени
пристъпи и събра във свойте длани.
С прегръдки нежни ти дари ме, ...
Усмивката ми – ще я нарисувам
със пръсти аз на твоето лице.
Недей да се тревожиш, не тъгувам.
Защото всъщност мракът е небе,
което, неоткрито, нас ще види ...
Чувствам много и не зная. Сърцето казва, че за теб нехая.
Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?
Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –
Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?
Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз ...
Отново над гората пада пелена
от тънък здрач и светли нишки залез.
Под сянката на пеперудени крила
природата живота ще запали.
Ще блеснат сякаш в миг светулкови очи, ...
Будя се в съня си и крещя името ти,
следвам следите ти, но теб те няма завинаги,
остави ме сама да страдам
и сега без теб в безната пропадам.
Протягам двете си ръце ...
Страхувам се, че може да отмине,
да се стопи като последен сняг –
това, което чаках от години,
да се изгуби, да потъне в мрак.
Защото любовта е крехко чувство – ...
Родих се в песента на ветровете
и в шепота на дъбовите клони,
жадно пих от слънчевите извори,
от сенките на старите корони.
И ето, че своята горда снага ...
Спомен отминал с дъх на горчиво,
отмаляват краката в мрежи несигурност.
Душата трепери, нестихващи думи
подреждат се в празни редици заучени.
Слънце опитва да стопли ръцете ми, ...