Стихове и поезия от съвременни български автори
Мълчание
Прозират от завесите на стаята,
прегръщат ни усмихнати и спорят,
запомнили копнежа и омаята.
Напомнят ни - за босите ни нощи, ...
Равносметка
завихрен сред безкрайната спирала,
разлива се по свои правила,
дори когато други го кръщават.
В съня ми често има синева ...
Съновидения 3
и всичко за мен ще направиш.
Две думи вълшебни изричаш :
„Моя си!” ("Да не забравиш!")
А после ме милваш смутено, ...
Свят несъвършен
О, този свят е свят размирен...
В основата – несъвършен!
От много бедствия сподирен,
и виждам, вече уморен!... ...
(От)Ляво на борд(а)
(аз билет и до днеска нямам)
и догоре бил пълен с хора.
Да бе Ад – да запуша ямата
я с душа, я със кост от нея. ...
Не ме интересува денят на целувката
Целувка нежна във нощта,
целувка денем и на плажа,
целувка сладка по врата
и по устните ще ти покажа. ...
Последната надежда
Грабвам и последната надежда,
скрита надълбоко в мен.
Тръгвам, търсеща утеха в
пустите и изтерзани улици. ...
Любовта-единствена
единствена и неповторима,
лек за двете ни сърца
и всяка нощ незабравима,
огън за двете ни тела. ...
Тайственият конник
коннико тайнствен,
виждам те пак,
бродиш в мрака сам,
с черния кон яздиш, ...
Другата сълза
която не е тиха... а свирепа.
Отглеждам я отдавна и крещя,
замествайки приспивната ù песен.
Сама дойде във моята пустиня ...
Размишление
а така те молех да поспреш.
Да ми помогнеш да измислим рима
на живота - сладостен копнеж.
Да не бъдем бедни откъм чувство, ...
Вдовицата
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...
Завръщане
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха. ...
Когато не върви
Седях си в бара тъжен и унил
след скапания ден, когато с гръм
нахлу отвънка някакъв дебил
облечен като рокер. Аз не съм ...
Опорна точка
Ако го научиш да лови риба -
ще го нахраниш за цял живот! "
Ориенталска мъдрост
Хората не се променят - знаеш. ...
Бяла лястовица
щастие си за мен и моите очи.
Когато те зърна,
искам цяла с любов да те обгърна,
с две ръце до болка да те прегърна. ...
Аз съм с теб
но аз искам това да са ръцете ти.
Слънцето ме огрява сутрин,
но аз искам това да са очите ти.
Искам да ме стоплиш, когато ми е студено, ...
Романтизъм
Нови времена за модерния човек.
Класицизмът оставя след себе си следа -
норми и окови за свободната душа.
Но в ограничение човек не ще живее. ...
Маска
Вървя сред обществото черно-бяло,
облякло се в костюм параден,
поглежда ме изкосо, бавно, вяло,
въртейки се във танца странен. ...