Какво се случи с мен, усещам себе си, душата си във плен.
Оковите невидими ме смазват, сякаш за слaбости
и страхове отново ме наказват.
И днес отново аз поглеждам към небето и питам Бог със болка във сърцето... Защо?
Защо, с какво заслужих таз мойта клетата съдба - ...
На прага на поредната дилема,
объркана във свойта правота,
кого да питам, враг или роднина,
кога съм права и кога греша?
Кой истината смело ще ми каже ...
Благодаря ти, Господи, за новия ми ден!
За слънцето и въздуха, събудени у мен,
за радостта, че дишам, виждам и се движа,
за смелостта, с която срещам всяка грижа!
Благодаря ти, Господи, че ме предпазваш ...
Лица тъй ярки, избрали си сами затвора,
очи страхуват се от срещата с позора,
в цветове се багрят спомени налудни,
призраци кръстосват сънищата блудни.
Само там се гонят грейнали като деца, ...
Ти грешиш, но харесваш своите грешки.
И вървиш, все напред и напред.
Но не виждаш, че движиш се в кръг...
Очертал си си кръг!
А кръгът се превръща в утроба. ...
Любовта е моя спътница незрима,
огрява ме със светли, стоплящи лъчи,
прогонва всеки студ и всяка дълга зима,
що живеят в моите очи.
Прогонва всяко зло, коварно безпокойство, ...
Каква на щастието е цената?
Колко би платил да си щастлив?
Щом отдавна празна е душата
и не намираш живота за красив.
Усмивката измамно на лицето ти стои, ...
Идваш, а после пак си тръваш
и ставаш друг, по-студен.
Тръгваш си, вратата след теб се затръшва
и нахлува въздухът студен.
Тръгваш си, не се обръщаш, ...
Тази нощ изпих виното от спомени бели,
разтопи се ледът под ребрата.
Замезих с откраднатите недели,
но настроението ми пак остана сакато.
Опитах и стих да напиша, ...
Този град заприлича на мръсно бунище от рани и кал,
сред мъглите му бродят объркани глутници кучета.
Ние стигнахме с тебе дори до железния райски портал,
но – какво е оттатък – не беше ни писано да научим.
Грозде ядохме кисело и пихме от глухарчета вино, ...
Да кажа сбогом не мога.
Свикнала съм с присъствието ти като с дрога.
Викам, блъскам и чупя,
но нов живот няма как да купя.
Там, където е горяло, вечно ще боли. ...
Ден след ден оцелява сама,
като пясък животът изтича...
Без любов, без усмивки... така,
ден след ден преминават - безлични.
Тя събира троха по троха, ...
ПРАЗНИЯТ СТОЛ
Обичам празния стол срещу мен.
Там очаквам голямата обич - забравена.
Или пак изгрева, влюбен в деня.
Нощта, с тайния шепот на вятъра. ...
В залеза си пак съм в твойте ръце и тръпна...
Винаги ще помня някогашното дете!!!
И на любовта ми вече липсва ù лице,
защото ти направи така...
Да се преродя без сърце!
Прости ми за моята искреност.
Прости ми за моето разбиране.
Познавам те, без да го искам.
Познавам те в твоите мисли.
Познавам те – без да притискам. ...
Няма какво да ти кажа, не ще достигнат думи.
Очите ми говорят с думи от влюбено сърце –
натъжени, говорещи „Обичам те”…
Тъжни, плачещи от мъка за любов.
Една жена, една любов и нищо друго.
Каквото сееш, туй и ще пожънеш!
Засявах радост, песни и любов!
Жадувах щастие съдбата да ми върне:
очаквах жътвата, за нея бях готов!
Но неведнъж вървях срещу съдбата, ...
"Модерни хора са!", Бойко рече,
"Бесепарите ноктите си лакират!"
Тъй с ирония обвиненията отрече,
че избори може да се манипулират*!
Вечна слава на този свръхгерой! ...
Виновници
(на М.)
Ако в теб е паднал мрак, слънцето ли е виновно?
Плачеш, сестро...Значи пак бъркаш любовта с любовник!
Без любов (за кой ли път!) търсиш нещо земно, здраво... ...