Стихове и поезия от съвременни български автори
Gendai haiku
усмихва се
синьото на очите ти
Аз съм омъжена
alipieva
Аз съм семейна - чистя, готвя, пера...
Меря кръвно на съпруга си вечер,
макар че... ще ми се да го издера, ...
Силата на ордите
скрива синьото небе!
Буря яростна настава,
ще се тъне във море!!
А земята се разклаща ...
България (акростих)
ъгълът на тъмната омраза става все по-малък и по-малък,
любовта надделява и оставя нетленни, лъчезарни следи,
гълъбът на надеждата се извисява все по-високо и по-високо,
а слънцето всеки ден се събужда с все по-искрена усмивка, ...
Адско наказание
и в Небесната Градина
пред Свети Петър се представи
("Дано в Рая го остави").
А Светията насреща ...
Поредна пета част
стъкла обсипват тъмния паркет
и разни механнизми се разкриват
в безформена купчина жалка смет.
Заставам сред парчетата от време. ...
Наръчник за общуване с влюбени
Не дарявай часовник на влюбен -
знай, че той не брои часовете.
Времето в него не съществува.
Той расте покрай теб, като цвете. ...
Съдбата е кучка
Съдбата е коварна кучка -
усмихва се, но не на всеки,
на Дявола проклет е внучка -
оглеждай тъмните пътеки! ...
Отново за България
Българийо, за тебе няма завет!
Прекършваха те люти ветрове!
И злите погледи за миг не те оставят...
Живяла си така от векове! ...
Пари, пари, пари
Мдаа... Пари! Пари! Пари!
Дали всичко е пари?
Ами май да...! Или пък не...?!
В банката в зори... ...
Те
Те носят още на робството теглото,
синила от бича в града и селото…
Те влачат пак игото нерадо;
пак са оковани –подло и злорадо… ...
Човек и куче
а пък то се зарея из дирите му
и наместиха прешлен по прешлен
поизгнилия гръб на баирите.
Стара лодка из пясъци рижи ...
Най-хубавата изненада
защо ли в мен настава буря?
Повярвай ми, опитвам да се сдържам,
но сега разбирам, че не го умея.
Страстта изгаря ме отвътре ...
Пир
от приятели честни
и смях до зори.
Пълни чаши и наздравици тежки -
пир на бедни, опустели души.
Добрите духчета
не сме от плът,
души сме само
без тяло...
Енергии някакви, ...
Пътеката на живота
ние вървим по житейската пътека.
Тя ту равна е, ту хълмиста,
ту мръсна е, ту чиста.
Косейки по пътеката напред, ...
Гаден полтъргайст
ти не знаеш кой съм аз,
но съм тук
да ти правя номера.
Чук-чук-чук - ...
***
ходя с мисълта една,
колко тъжно е сега,
когато имам свойта свобода.
Обгръща ме мъгла, мека като ...
Тръгвай, моля те...
и би трябвало да те спра...
Но вече не искам...
искам да бъда за малко сама...
О, моля те... ...
Обикновени рисунки - 8. Вечности.
Б.
Сълзите на принцесата
Защо очите ти със сълзи пълни са пак?
Защо си се вгледала тихо в морето?
Защо мълчиш, защо лицето ти посърнало е,
потънало в мрак? ...