На чаша узо спрях до тоя плаж -
очите си да пооплакна малко.
Туй в наше село си йе баш мираж,
че скрити булките са. Жалко!
'Ма те ни знаят я какъв юнак ...
Ти виждал ли си сянката на дъжд
да пада бавно зад гърба си.
Или зората да зачене ръж
от утринния писък на гнева си.
Не си ли виждал спомените в мен, ...
Валдхорната на вятъра в комините засвири
последен валс за моя листопад.
Завръщам се към себе си, но никой не намирам -
изстинало гнездо е бившият ми свят.
Представях си, че чака ме, притихнала на прага, ...
Земята сякаш тъкмо е заспала
под ласките студени на нощта.
Стрелката на часовника е спряла,
а ти отпиваш чаша самота.
Сънят отдавна хич не те обича ...
Ще бъда книга с приказен роман, на погледа ти пак ще се любувам,
ще бъда огънчето на свещта и отново с тебе ще флиртувам.
Ще бъда чаша със какао, отново устните ни ще се слеят,
ще бъда твое огледало и птичките, които пеят.
Ще бъда слънцето небесно и ще светя аз любовно, ...
Изгубваш се във своята безделност,
крачиш сякаш към безкрай.
А любовта сама умира в безпределност,
когато е разцъфнала докрай.
Искаш всичко наведнъж да имаш. ...
Тъй както морето с вълните си ласкави
загръща крайбрежната ивица пясък,
покривам с целувки загара ти прасковен
на твоето тяло, под гларусен крясък.
Сред дивата пустош сме двама обречени, ...
Днес набрах си шипки, трънки и глогинки.
Станах в ранен час, пийнах билков чай с малинки.
Утрото намигна ми, кимнах му с усмивка.
И добрах се със трабанта… в райската градинка.
И какво да видя горе над градчето?! ...
Пак мятам бели ризи по простира.
Неделя е и трябва да е чисто.
Света до блясък с кърпите лакирам,
да скрия вечно задните му мисли.
Пак бърша сенки, под дивана скрити, ...
Една отронена сълза - подадох я на теб в нощта.
Но беше толкова далеч и не разбра,
че тя е част от моята душа.
И я отнесе вятърът. Избяга тихо.
Стопи се онова, което помежду ни беше. ...
Див жребец, всяка нощ, галопира към тебе в съня ми,
цвили в летния мрак, оскотял от камшичния хлад,
тътне пулсът в гръдта и пръхти полудяла страстта му,
сякаш токче забила си в хълбока негов, крилат...
Самодивски коси си разплела в светулково злато ...
През рамо към изтеклите години
поглеждам като стихнал вятър.
Протегнала напразно своите длани,
очаквам топъл повик на приятел.
Познато гледат ме, а тишината ...