Стихове и поезия от съвременни български автори
Предавана до разпиляване
"Не вярвай, дъще, на никого,
единствено на себе си,
и то не винаги!"
А аз не вярвах ...
Земята ни
> по която тъпча сега,
> тази земя,
> която пролетен вятър пробужда,
> тази земя - не е моя земя, ...
Никаквият 2
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
Магия за изгубени души...
денят в просъница създава своите чудеса
и всяка глътка въздух ни зарежда
с магична свежест за деня.
И в миг променя се картината в небесата, ...
Леден огън
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...
Eсен
Ето, че отново пак
тихо ромони дъжда
и сега, незнайно как,
се прокрадва есента… ...
Обикновени рисунки - 25: Есенно хайку.
Посветена е на Родопа и есента ù, която е прекрасна...
Б.
Мечтая вечно (акростих)
епично като войн се бих.
Чистота, красота
тук властват сега.
Агонията смъртно раних. ...
И ще стана...
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...
Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
Да бъде небето ти синьо
Да бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът,
военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят! ...
Аз и ти
не виждаш ли,
добре ме погледни,
до мене ти се спри.
Усмивката си ми дари ...
Отвори се, сърце
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...
Огледай се наоколо, Родино
защо забрави своите деца,
защо прогони ги в чужбина,
да се скитат гладни, без пара?
Защо накара ги да страдат, ...
Летящите хора
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
На Бебка
през прозорец над мене
процежда.
Утринно сънени, очите
се с обич едно друго ...
Въпроси
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино, ...
Хитруша
чаровна принцеса,
весело ù е на езика,
тъмно ù е на душата.
Захапва ги римите, ...
Любимо мое нещо - тишината
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...