Стихове и поезия от съвременни български автори
Пътник в хаоса
Че чукнах осмата десетка
по Средата,
сам разбирам!
Но Хора, моля Ви, кажете! ...
Кризисни мисли
Двулично ежедневие - омръзнала пиеса
- светът без свян отдавна я върти,
тя учи: не показвай как те мачка стресът,
пълни докрай с фалш бъдещите дни. ...
Холокост
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.
Рождената стигма ...
Върни ми...
Гласове от отминал живот.
Дебнат и скачат отгоре.
Боли от този невидим хомот.
Няма кой вратата да затвори. ...
Любов, останала на двайсет
внезапно във живота ти изгряла?
От младостта далечна "преди век",
чрез спомените свидни долетяла.
Останала на двайсет и сега - ...
Море
Аз не за първи път
заставам на брега ти.
И не за сетен път
те гледам възхитен... ...
Ода за Мусайбето
искаш ли да видиш медния му ланец.
В Мусайбето има мароканска жилка,
той гепи и на брат'чеда алуминиевата вилка.
Той е и четвърт сириец, ...
В Края на Дните
Последният камбанен звън...
Пригответе бесилките!
Увисват крехки тела,
ала не идва Смъртта - ...
Нахални дни
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали ...
Господарка на думите
и те ми се подчиняваха.
Измъчвах ги до безумие.
После ги хвърлях. Не ставаха!
Не исках тяхната робска преданост, ...
Ще продължа напред
очаквах го, но пак тежко е.
Не съм човек, а само човече,
което все иска да получи нещо.
Искам да върна времето назад, ...
Краткостишия - ІІІ
От мъка на мъка.
На колене.
Движение.
Духам платната ...
Нито
а все съзирам само плач и пустота.
Хиляди копнежи си заминаха,
а все още прося топлота.
Нито роден пристан, нито гара, ...
До Него съм
еднакъв със този на моето.
Исках да чуя, но без да те питам…
душата, че пасва на твоята.
Исках във твойте очи да усещам, ...
Отново...
Сърцето ми - отново там е спряло,
а чувствата ми - все към теб летят
и с твойте чувства искат да са цяло.
Отново в тях е старата вина, ...