Стихове и поезия от съвременни български автори
Да се повторя
Как? Като не помня
къде започна нашето убиване
и с колко ли следи по кожата доказахме,
че все още способни сме да дишаме. ...
* * *
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи. ...
С чест
на паркинга закътан, под хижа Голи брест,
оказа ми честта, честта ти да отнема
и аз достойно, с чест, посрещнах тази чест.
Навярно в тази връзка ти явно си решила ...
Спомни си...
Когато не видиш сълзите ми, а усмивка.
Когато видиш гордостта ми, вместо чувството ми за вина.
Когато не почувстваш слабостта ми, а силата ми.
Когато вместо болката ми, видиш щастие... ...
Уанрю
ЛУДОСТ - дървояд, прояждащ "тропащата" си дъска
Орхидеи
тогава орхидеите разтварят
листенцата си
и нощта ги гали
със полъх, ...
Правда и кривда
Отливки чукал всеки ден.
Но ето – вест една донесъл му
не щъркел, а един кретен:
–От утре ти си безработен, ...
Село
Пишат хората стихотворения
непогалени и неуверени,
търсещи на битието смисъла
или много важни верни мисли,
със надеждица за миг спасение ...
Плачещият пророк
Като клоун смешно всичко им звучеше.
На шега пророчествата твои приеха,
но в твоето сърце огънят на Бог гореше.
Арестуван и затварян многократно, ...
Неозаглавено
зазидан бисер във небесното корито.
Между драпериите от сиви облаци и кълбовидни мълнии,
процеждаща се през божественото сито.
Във своя собствена бетонена и непристъпна крепост, ...
Любовта на Вятър...
(ЛЮБОВ НА ВЯТЪРА)
Самотен Вятър пустинен
прелита от дюна на дюна...
Докога ще си толкоз наивен, ...
Залези
Прозорецът на моята квартира
към Залеза протягаше ръце...
Там вечер гледах как Денят умира
и затуптява нощното сърце!... ...
Моторно време
битието ни моторно...
Гълта много нафта
влакът "Пуфта-пафта"...
Колата се катурна, ...
Ям сърца/Чикатило
Когато над мене изгрее Луната,
във вълча паст се превръща устата,
далече в небето умира звезда -
забравена тайна дълбоко в пръстта. ...
* * *
От спомените ни – най-съкровените, боли ли?
Забравил ли си колко близки бяхме?
На сърцето си вика уби ли?
Аз няма да забравя, обещала съм, ще го изпълня - ...
Размисъл
В свят вълчи е лудост да бъдеш човек.
Душата, калена в небесна жарава,
пред рай предпочете път земен... Нелек.
Трънлив и неравен, почти се изниза. ...
Светулка
потънал в дрямка –
буреносен облак,
дири сянка;
Светулки нейде озаряват, ...
Мойто лято
и моя е вината, че няма да си с мен,
че няма никога пак да съм щастлив
в живота ми така самотен...
Но какво, какво от моята тъга? ...
Тъжен вой
пее своята тъжна песен,
отправя зов към луната,
призовава самотата.
Вълк сам вие на хълма, ...
Приятел бе ти
рисувахме дървета, сгради
с черно-белия молив в ръката.
С цветните боички рисувахме на листа бял,
бял тогава, листът "черен е" сега. ...