Стихове и поезия от съвременни български автори
В миг съдбовен
летя към други светове
и огнена стихия в мене
събужда бурни ветрове.
Бушува, мами ме и влачи, ...
Твоя съм
и рисувам в утрото надежда.
Мостове в живота не руша,
но назад отвикнах да се вглеждам.
Тъжна ли съм – спомням си дъжда. ...
Утрето, в което те забравям
а пък може и да те обичам...
Себе си вече няма как да опазя,
все зад сянката на теб надничам!
Тя ме прегръща, чак ме задушава, ...
Да чакаме ли милост от "царя"
унизените, слабите -
вече нямаме право
дори да обичаме. -
С омраза ни тровят ...
Любовно мигновение в нощта
Вчера си легнах, а ти беше в хола,
каза ми, че после ще дойдеш при мен,
събуждам се в просъница, а ти си на стола,
впил в мене поглед озарен... ...
Някога
С дъх на тютюн и барут.
По пладне крадяхме жени и коне.
И всеки от нас беше луд.
Жените връзвахме с любовни ласа. ...
Шамарът на Бойко
нашенски коктейл –
поръчва си, който
"носи" и е смел!
Познавачи казват, ...
Непознат
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.
Но себе си във другите ще диря, ...
Съвременна жена
Ръцете ми в сатен си оковал,
а глезените във коприна омотал.
В дантела е цялото ми тяло младо,
а гласът - приглушен е от цвете бяло. ...
Почти живеех с теб, сред мъртвите
и се стопяваха в небето птиците.
Така през зимата дори постелите
измръзваха отвън на жиците.
Почти живях и аз, сред вълците, ...
Есенна любов
лятото целуна есента.
Дар и даде – спомен, дето пари,
късно слънце в менците наля.
Облак спря над два чемшира вятърни, ...
Пред избори
От Часовника на Времето,
за Избори щом Кукувичката закука,
на повърхността на мътния поток
изплува пак Боклука! ...
Нима за любовта е отредено време?
Тя в звездопадна нощ връхлита шеметно
и бурен танц извива с младостта игрива,
и сълзи тайно рони - бисерни,
а после в звънък смях залива се. ...