Скръбта размахва брадва безобразно смело.
Сече, руши, а може би така твори -
отвън залоства ловко всичките врати,
а вътре, сгърчило се неумело,
раненото ми аз кърви, кърви, кърви... ...
Малко слънчево зайче с топчест смях ме събужда
и със лапички меки немирно косите ми роши,
сънят ми – ревнивец – обидено гръб ми обръща
и се връща в нощта – недолюбен и гол, по галоши.
Аз отдавна с този неверник разговарям на вие, ...
Понеделници, вторници... петъци... След празни недели.
Шумотевица, глъч, детска врява, безкраен купон.
Тя е там. В тишината. Говори с минутите спрели
и стои, и те чака, и те търси в измамния свят.
Тя не моли, не вика, не трябва пред никой да плаче. ...
Аз цял живот със болести воювах,
но себе си не отървах от тях...
И все на многознайко се преструвах,
но с триковете само не успях!...
Завърших "Павловската медицина", ...
ГЛАС НАРОДЕН – ГЛАС БОЖИ
Потъпкаха гласа народен – гласа божи
самозвани господари и велможи…
Не им се вярва, че не са призвани,
че не са от бога те избрани, ...
Дъждът с аромат на липа отдавна е само мираж;
Сега само слънцето грее жестоко.
Земята е застлана с орехи,
а чукът в дясната ми ръка ги превръща във вселени.
Безброй много миниатюрни светове, ...
Обичай ме , макар да страдаш.
Макар сърцето ти от болка да кърви.
Макар да знаеш, че мечтите ти ще рухнат.
Обичай ме, не ще да съжалиш!
Обичай ме, дори да те погубя! ...
Къде си в тази стихнала безоблачност?
Намери вятър, за да долетиш
и в шепите си синева ми носиш...
Нима решил си да ме задържиш?
Но вече някак си не ми подхожда... ...
На моята уста усмивка ти си,
на устните ми всеки ден трептиш.
Ти светъл лъч си в моя мрачен ден,
самотен досега, несретен и студен.
Ти щастие си, глътка радост моя, ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
Две миски за изкуство разговарят.
„О, муцка, снощи с Жоро бях на кино.
Страхотен филм... да знаеш само царят
как бе облечен... стайлинг Валентино... ...
... всеки път, когато сгреша с нещо пред теб, не мога да заспя... прости ми - не съм перфектна, но те обичам до болка!
Прости ми, че до лудост те вбесявам,
прости – до болка те ревнувам аз
и че да бъда търпелива не успявам
и не премълчавам в мене този глас. ...
Ще ми се да беше тук,
за да видиш как се дипломирам.
И без букет да бе дошъл
- няма значение, аз цветя не искам.
Да те бях срещнала през делника случайно ...
Стоя на терасата, взирам се в нищото.
Поглеждам към залеза с мисъл една.
Дали ще намеря пътя към себе си?
Да прогоня тази самота.
Отчаяно търся най-доброто решение, ...
Очите ти са нежно докосване,
а устните- звездна целувка!
Лицето ти усмивка е слънчева,
ръцете ти - светещи ласки!
Косите ти - бриз морски полъхнал, ...
Звучат в главата ми думите:
„Това е краят, скъпа, приеми го.”
Във времето бавно, мъчително
дните в тъмнина умираха безславно,
а нощите беззвездни изгаряха безпомощно. ...
Вали... Вали.Каква кошмарна нощ.
В душата ми е страшен безпорядък.
Къде си ти - добър и малко лош?
Измислих те. А истински ми трябваш.
Навярно ще те срещна някой ден. ...
Да те намеря цял живот отдадох,
като наивниците, търсещи Граала.
За тебе аз душата си продадох
и тръгнах по легенда остаряла.
Вървях пътеки прашни и зловещи, ...
… ако лесното е объркващо, а трудното недостижимо… Вечността е нирвана…
… ако лесното е объркващо, а трудното недостижимо…
Вечността е нирвана…
Увисна смисълът. Неизживян…
И няма нищичко по-лесно
от черепа ми някой мъж пиян, ...
Не ми отива да бъда спокойна,
и да се оставя да ме водят нечии ръце.
Аз съм такава- дива, бойна,
не се оставям някой да ме поведе.
Не ми отива да бъда смирена, ...
От гроба този глас отново ме зове,
на криле го носят студени ветрове.
Той няма да се върне - вече е умрял,
макар, изглежда, още да не е разбрал.
За него вече плаках, плача и сега, ...
По клоните на кестена седяха вещици
и късаха листата пожълтели.
Свариха чай от цветни шумотевици
и пяха до зори фалшиви трели.
Посмях се на обърканата муза, ...