Стихове и поезия от съвременни български автори
Мамо, и този път не успях
Та аз още се чувствам дете
и се мъча, опитвам усилено
да съхраня усмивка, мечти и сърце.
Не съм част от семейните празници, ...
Силата да имаш воля
болка, ужас и сълзи,
това ли е човешката душа?
Такива ли са нашите съдби?
Тъмен път от самота, ...
Само поглед
Само дума и очите заблестяват.
От вълнение със пламък необикновен,
от вълнение, което мислите ми изпарява.
Остава ми единствено инстинкта, ...
*****
на среднощния дъжд
милиони леки докосвания
на музикални инструменти
от пръстите на небето ...
Бъди мой
Намерих те и така очаквам да те пия, а имах кинжали на ръцете!
Сега стоя на брега на любовта, чакам те да ме разтвориш като цвете!
Да вдишваш моя аромат, а аз безсилна падам в ръцете,
безжалостно отпивай ме до грях, че да искам само тебе ...
Под вода зазидан
топят се безкрайно през лазурната мъгла
и залива ме самотна, спокойна вълна,
и под нея давят се моите копнежи.
Под вода зазидан в непрекъснат мрак, ...
Облачно е...
на вятъра сякаш дава крила,
а някой търси учудено
една усмивка мила сега…
Слънцето сякаш днес е в почивка, ...
Буря от джаз
в нас
с един разкошен
дъждовен джаз -
джазиран дъжд... ...
Истино...
"Вирусът е нов и непознат!"
Но, мисля, всекиму известен
е простият човешки страх.
Не вярвам в стъклени кълба. ...
Защитна реакция
забравен ръжен във семейното огнище.
И стомна пукната, разнасяна от бродник,
намерена на селското бунище.
На мен олтар не ми е нужен вече – ...
Раздяла
(На А. М.)
Отмива бавничко дъждът
следите твои в моето сърце.
По стъклото капчици се стичат, ...
Училище едно
Училището в днешно време
трябва да е институция,
но, за Бога, някои хора го
превръщат в пълна проституция. ...
Тост
за нашата раздяла!
С усмивка нашия живот
да продължим.
Светът на любовта ни чака, ...
Безсъници 2
веднага щом Нощта крилете си размаха.
Повеждат ни на шарен маскарад
и всеки смешния костюм си е облякъл...
В покоите на гузната ни съвест ...
На баща ми
и се карахме честичко даже,
може би го разбирам сега едва,
но е важно (все пак) да го изрека...
Смъртта на розата
със кадифено плюшени листа.
В лъчите на луната посребрена
проблясват ситни капчици роса.
Разпръсква аромат опиянена, ...
Какво е съдба?Какво е щастие?Какво е любов?
Ако животът магарешки, остри бодли
все ти пъха, където завари,
престани да ревеш! Помисли си дали
не си бил цял живот все магаре! ...