Стихове и поезия от съвременни български автори
Живот
не се заблуждавай, че времето е спряло.
От феята на нощта ти отсрочка изпроси
да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.
Засега бръчката на челото е незабележима. ...
Жалка земна душа
Жалка, земна душа, движеща наште тела,
Бог ни тъй отреди, да се борим
с нея през земните дни.
От нас зависи сега, кой ще спечели ...
Странница
се връща и дали отива
на Слънчевото матине -
овесил взора си бодилен...
нахлупил мисъл на чело ...
Пожелах си
Защо ли времето така лети?
Опитвам да го спра.
Отнема старите мечти... боли
и чувствам, че кървя. ...
И си струва...
всеки цвят - мелодия звънлива.
В капка се оглежда този свят,
край с начало ритъмно се сливат.
В шепота е скрит метежен вик, ...
Сърце, душа и разум
Дойде му мисъл в главата,
ала веднага отлетя –
не намери никого горката,
само мрак и пустота… ...
Каква съм аз?
Незавършена житейска книга,
която пиша всеки следващ ден.
Една пулсираща вселена,
изпълнена с живот, мечти и страх. ...
Родих те и те изоставих
Плаках безутешно аз в нощта.
Плаках за изгубената младост,
плаках за живота си в нерадост.
Родих те и те изоставих. ...
Усмихвай се!
минавай по най-трудните пътеки.
Радвай се от все сърце на живота,
избирай най-вярната посока.
Когато завалят обиди, ...
И нищо, че си толкова далече
към пламъка на твоята Душа стреми се.
Съмнения и страхове събудила,
към тебе бяга всяка моя мисъл.
На моя ум си господар и властник. ...
Изгаряйки, изписах неговото име...
под светлината на уличната лампа.
Тъжен град, самотен,
унило сгушил се в мрака.
Такава е нашата любов – ...
Защото теб обичам
и пак се раждам,
света презирам,
но се се оплаквам,
защото теб обичам... ...
Екот от Всемира
понесло в себе си
задъханите, блудни светове
във моите дни преплетени,
с тъга и порив, ...