Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Бре, вятърко!

Вятърко, вятърко, ти си добър,
ала я караш да плаче.
Ведър си, сладък си, малко бър-бър;
много си палав обаче.
То бива пориви, то бива бяг – ...
1.1K 1 13

Да я гушна!

Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Ти ме знаеш... Паднал съм в бездната...
С нея пълня своята чаша...
Тази вечер е толкова звездна! ...
1.1K 6

Аз съм му виновен...

„В ежедневната проза на дните” –
май това аз не съм го писал –
крачим весели или сърдити
на някой, който ни е отписал.
Пак е делник и ражда се утрото – ...
889 8

Жена и дъжд

Подава длан, премесена със вятър,
и кани ме с поклон да бурнем.
Заситня по лицето ми с милувка
и сякаш моли ме да се целунем.
Не длан, протягам му прегръдка. ...
912 9

Бързай бавно

Аз съм баба Костенурка
на гърбето със къщурка,
бавно ходя през тревата
по пътечката, в гората.
Охльо покрай мене "тича", ...
987 18

Ангел в теб

АНГЕЛ В ТЕБ
През мрака зимен аз вървях
и изведнъж усетих полъх плах.
‘Привижда ми се’ - си помислих аз в захлас,
но полъха студен и свеж аз пак усетих в този час. ...
1.1K

Завръщане

Момиче, скиташ по света,
от страшно, страшно много време.
Кажи дали ти срещна и видя
туй, що нямаше го в мене?
Видя ли нейде по света ...
1.1K 1

Червени обувки завинаги

Червени обувки завинаги
Тази нощ милостиво луната отново
спусна релси по белия гипсов таван
чак до онзи перваз със прозорец отворен -
колко малко е нужно да стигнеш дотам! ...
2.5K 24

Аз и ти

Аз и ти
срещу всички.
Сега. Направи го,
ако ти стиска,
направи го, ...
656 2

Когато си отива пролет...

Провокирано от :
Прилича ми на синя тишина
когато Слънцето звездите буди
на натежали с блянове поля
и дъхави от обич теменуги… ...
943 8

Съмнение

Съмнение
Има ли любов
в този свят суров?
Oтведи ме отвъд прекрасните мечти,
мисли за мен до зори, ...
709 2

За теб

Да знаеш колко много те обичам!
За мене ти си всичко на света!
Во веки аз на теб се вричам,
за теб готов съм даже да умра!
Когато сутрин аз до теб се будя, ...
1.2K

III. Сватба за свободата

III. СВАТБА ЗА СВОБОДАТА
Пушките пукат в края на село,
влизат напети четници горди.
Руски витязи, с Гурко начело,
здраво громиха турските орди. ...
642 6

Криле от спомени

Влача крака…в тишина и тиня.
Влача душа…в пустиня.
Валят ято черни лебеди.
Небето е сивеещо!
Няма дъги и няма неземни красоти. ...
765 3

II. Сокол комита

II. СОКОЛ КОМИТА
Долу, на двора, грозде си гази,
гази Елена, румена, боса.
Горе, на мела, зорко я пази
с пушка Сокола, блед като восък. ...
668 4

Длан

„Земя като една човешка длан”
бе казал мъдро някога поета,
защо тогава пътят между нас
измерваме в стотици километри?
Поискаме ли, в шепа ще сберем ...
1.2K 7

Необичайно за обичайното

на Филип
Любовта ти към мен не потъва -
тя е моят спасителен сал;
тя ме вдига, когато се спъвам,
щом се срина след сетен провал. ...
3.4K 2 36

Прежда от възли

Бледнеят пред тебе искрите
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.
В орисани черни полета ...
1.6K 32

Отровна целувка

Вечността събрана в миг
ме поглъща в твоите очи.
Без думи и без мисли се промъква
твоята любов, изгаряйки душата ми.
Неудържима буря, разрушителен вятър ...
1.7K 2

Нека не си отива

Отново заваля така,
че сякаш Господ е заплакал,
ръка във твоята ръка -
до днес навярно мен си чакал.
Отсреща старата бреза ...
948 8

Промени

Промени
Какво, по дяволите, става с мен,
защо съм аз така студен,
отвътре заледен с дух сломен.
И все повече съм озлобен. ...
1.3K 2

Празник в гората

Мъничка калинка
на лист от латинка,
в утринна росица
измила косица,
сложила ù джувка. ...
2.2K 21

Болката ми

БОЛКАТА МИ
Ти беше рожбата на хляб и свобода,
а аз се родих с въжета и пранги,
не ми ги даде, а сега
какво да ти върна обратно? ...
1K 11

Завиждаш ми

Завиждаш ли?
Това е мойто лято -
по детски чисто и неотразимо.
С жита златисти цялото посято
и с малки твари, пъплещи едва забележимо. ...
1.3K 4

Пробуждане

Събуди се, без тебе, век-нощ е!
Няма принц, нито просяк минава.
Сто години бълнуваш… И още?
Шарл Перо те дари с незабрава.
Знай, очите преди да отвориш, ...
1.4K 6

Завист

Няма я усмивката широка,
българинът стана завистлив.
Иска да командва от високо,
бедните да гони като див.
Накъде изчезна добротата, ...
797 1 1

Блясък до болка

С блясък до болка ме приспива
лампата над мен.
Макар очите да убива,
не съм изтощен.
Казват приятели, роднини: ...
659 3

Противоречия

ПРОТИВОРЕЧИЯ
Родих се столичанка,
но живях като на село;
гръбначна съм,
но оцелявам само като мекотело; ...
726 3

Послепис

Ще си отида. И след мене ще заплачат
дърветата и празните дворове.
А сградите ще потреперят в здрача.
Небето тихо ще тъжи отгоре.
И улици безименни ще хлипат, ...
1.4K 12

Какво оставих в утринта...

Усещаш ли дъха ми аромата
които нежно те обгръщат
оназ пенливост тъй позната
опива... цял те преобръща...
Усещаш ли в очи ми буен огън ...
889 1

В тишината потопена...

В тишината потопена,
и ме има, и ме няма...
Сякаш цялата Вселена
във гръдта ми е побрана.
Времето не съществува - ...
2.4K 37

I. Хубаво Ленче

I. ХУБАВО ЛЕНЧЕ
Хубаво Ленче грозде си гази,
гази Елена, тихо нарежда:
„Ой, ти Соколе, в горските пазви,
чета в Пирина що си превеждаш, ...
808 6

Ангелско хоро

Днес
играя
ангелско хоро.
После с ангелите
ще попеем ...
769 2

Последната сянка на ореха

Под последната сянка на ореха
той подпира умората, пеейки,
и разказва сърцата на хората
само с гайда и ехо от себе си.
И си свива цигара от залези ...
2K 1 23

* * *

Ако знаеш колко много ми липсваш!
Като риба на сухо се мятам,
стръв плюя и лапам.... мухи.
Давя се с думи, а душата пищи
от мъка по друми, невидени преди... ...
1.2K 2

Отново в България

Отново ще те видя,
отново ще те поздравя,
отново своите сълзи
трудно ще сдържа.
Здравей, моя Българийо! ...
1.3K 5

Питие с тъгата

Добър вечер, тъга,
при мене си добре дошла.
Свикнах вече с тебе,
да разлеем пак по питие.
За неволите си да разкажем ...
1.2K