Стихове и поезия от съвременни български автори
Между два свята
Сред живите животът е суров
Най-лесно е за смъртта да си готов
За какво ни е да живеем в свят на безчестие и суета
Като можем мигновено да нахлуем в друг свят ...
Крепост
Жадувах да проникна в разума, разбивах всяка следваща стена.
Оръжие са мойте знания, а щит е мойта доброта.
Войската - рафта с книгите, а мъдростта - душевната храна.
Така превземах царства, с годините богатства трупах в своята хазна. ...
Децата ни
успехите, копнежите и грешките.
Във същите съмнения изгарят -
еднакви са чувствата човешки.
Децата ни са наше отражение. ...
Старата любов
далечна песен, спомен блед,
увяхнал цвят и тъжен зов?
От огън – пепел, от усмивка – лед.
За старата любов аз дълго плаках ...
Спомени
толкова ярки, сякаш случват се сега,
спомени... след всяка обида и раздяла,
спомени от любов, винаги боляла.
И защо към тези спомени се връщам, ...
Тази вечер ще си ида
тез сълзи ги запомни,
от утре ще ти е потребно
всяко мое, но прости!
Какво от туй, че вън вали, ...
Книжки
Чудно рисуват
шарени книжки,
светло лудуват
в детски очички. ...
Забрави!
Денят, в който те срещнах
Ти сияеше като слънцето.
Обичах да те гледам отдалече,
макар да ми блестеше в лицето. ...
***
в сянката на ранена луна.
И пърхащи мисли тайно се смушиха
в мрака на мойта душа.
Трепкащи изгреви, умрели във нищото, ...
3 Март - Помни, но с гордост!
на нашите светци в прохода тесен?
Славната битка веч ще носи спомена
и нашата гордост никога не ще бъде сломена
Ни от време, ни от думи, нищо не ще изтрие ...
Живееш в сърцата ни
която времето не ще заличи.
Ти бе пример за мъдрост, за сила,
за човечност, за дух несломим.
Ти докрай се раздаде за всички ...
Отново мога да дишам...
И въздухът изпълва белите ми дробове.
Отново мога да обичам!
А пясъкът да пари на босите нозе.
И влюбвам се във себе си, ...
Сълзи
Сълзи от грижи уморени
спокоен вятърът ще понесе
нагоре - в облаци студени,
нагоре - в чуждото небе. ...
Слънчеви зайчета
ненадмината с багри в красива премяна.
Погалва дърветата със цветна усмивка
и прибавя на храстите различна боичка,
дори цветята не залъгва с измама, ...
Две
тихо и кротко разкрива нощта
две звездици, еднички на черния купол,
две единствени светли петна.
С услада ги гледам и им тихо разказвам, ...
Днес
ден като нож
ден с три нощи
крайно неподходящ
за нежности ...
Без светлина
По романа на Тодор Андонов "Етюд с морени"
Човек е сам в своята тъга,
щом в две очи спре нощта
и няма ден, няма светлина, ...
Нощем
Луната - призрачно красива,
градът - метална клетка,
звездите - Виждаш ли такива? -
духът - самотник нощен. ...
* * *
ала не мога да я взема.
Разбрах какво е щастие,
ала не мога да го достигна.
Докоснах с устни синевата, ...
Мъдър съвет за мъже
Пази се от жена със чар неудържим,
че в него скрити са вълшебните длета
с които вае мъж покорен, уязвим…
превръща го във Ахилесова пета.
Клетва
небето догорява в тънка свещ
и зов за ласки, скрити в мрака знам
заплитат в примка разум и сърце…
Телата са обречени на грях, ...
Нахвърлих те набързо
В агония от мълчаливото ти самолюбие.
Разлиства пролет, пеят птиците,
а ти – в непрогледната летаргия на дните
рисуваш спомени - от слънчеви отблясъци. ...
Събуждане
Там тръгнах да те диря в утрото мастилено.
На кея ме посрещна стар пират.
Показа ми, по котвите ръждивото.
А кулата на нашите надежди, ...