Стихове и поезия от съвременни български автори
Плач
Плача, сълзите капят,
мъжки срам ме обгръща,
но все едно, не ми пука.
Мога да плача, ...
Виртуален мъж
Благодаря ти сърдечно за красивия стих, Илко!
Нереален е той. Недостъпен. Миражен.
Лъч във твоя покой. Или вопъл протяжен.
Мислите ти краде. И деня ти тревожи. ...
Твоите цветя
родени от капчици дъжд
те напролет събуждат земята
както ти всичко в мен изведнъж
Ароматът им нежен твойта милувка ...
Бъди вода 2
спирателен кран
на мъките ти!
Позволи ми
да съм каналинът, ...
Есенно
издъхва всеки лист пожълтял,
в пръст разкаляна тихо заседнал,
за края близък дори не разбрал...
На прощаване пее му песен, ...
Деска
малко, голо, без пера,
само човчица красива изпъкваше и радваше ни тя.
Мина ден и падна от гнездото,
но аз видях го и спасих, ...
Студена нощ
Студът се процежда в нощта в разгара
на стария неин маскарад
а раните ти като въглен прогарят
със злоба сърцето ти пак ...
Дъга
Когато слънцето и дъжда се любят, се ражда дъга, съставена от седем цвята – червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, индиговосин и виолетов.
Когато тези седем цвята се слеят, се получава най-прекрасният и символ на душевната чистота цвят– белият.
И ето, слънцето заспива, обгърнато от залеза чер ...
Четирилистен миг
от буйните треви около мен.
Усмихнато със чара си предрича
четирилистен миг и... сбъднат ден.
Приканва магнетично да погледна, ...
Молитвата ми
лети безспирно, като безплътна чучулига.
Глас отчаян, съкрушен вопьл тих,
въплътил в себе си тъгата на любовен стих,
понесъл се към безкрайните небесни сфери, ...
Слънчеви отражения
как с най-нежните думи Водата да полее.
Часове наред току се скрие, току пак изгрее,
но Водата безгрижно продължи да не го отразява.
Накрая, привечер, стегна се и рече: ...
Едно дете
пред храма, дрипаво се моли.
Протяга мъничка ръка
и някак тихичко говори.
За хляб, за глътчица вода – ...
Старост
В нежен юнски мрак под звезди зачена.
След любовен взрив остана ми вселена.
Край нас деца, въртят се като планети
и живеем някак, със пари назаем взети.
Хай-ку
След пороя - слънце.
Попиха в земята
и моите стъпки.
* * * ...
Пенсионерска или песен за парата
беловласи! И натрупали са ум
хората на възраст трета. И във дните
скучно-сиви тихичко наум
все проклинат те, царице златолика, ...
Будапещeнски дневник
http://emaiv.wordpress.com/2011/05/17/будапеща/. )
1.
Унгария, във столицата ти от днес броено,
ще остана две хиляди и двеста дена – ...
Ела
Ела! Бедрата ми в очакване горят
и всяка фибра в мен трепери!
В очакване набъбва свежата ми гръд
и чака в луд копнеж да я намериш. ...
Сред мъртвешки студ
Летете, птици на смъртта,
с разкъсващ мозъка ми вой се издигнете
над пустия безкрай,
където миговете са сълзи непреброени! ...
Момент, запълнил цял живот
І. Някъде около 1950.
Аз съм Българче, пък гръцки шоколад
ми се яде...
Намира се, но струва скъпо, ...
Под звездите
Под звездите многобройни
властва светът със свойта мощ.
Не спят народи непокорни
под сияйна звездна нощ. ...
Любовта е сляпа, глуха и няма
Любовта мълчи с години, смирено те търси със поглед,
Чака те да дойдеш, дори и да знае, че ще те отпрати.
Вижда те на ъгъла как крачиш бодро и обръща глава.
Любовта е тъпкана, обиждана и пренебрегвана, ...
Недовършена балада
отново в сънищата съм със теб,
спомени пристигат в съответност
с хладни утрини в болезнен ред...
Знай, времето съвсем не е е лечител, ...