Стихове и поезия от съвременни български автори

256.6K резултата

Виртуозно трио

Героят в това стихотворение e Васко Василев, след концерта му в Зала 1 на НДК с Чамбао.
ВИРТУОЗНО ТРИО
Късна вечер, прожектор свети,
цигулката подготвена да свири,
очите бляскат като мънички комети, ...
1.3K

Казино „Роял”

Разиграват съдбите ни на рулетки
разни измислени типове
с пращящи от манги банкови сметки
и, кой знае защо, нарекли се ВИП-ове.
Ние сме невзрачни пластмасови пулчета, ...
1.1K 7

Земята си отмъщава 1

Земята си отмъщава
за отношението нечовешко,
Земята предупреждава
за глупавите ни грешки.
Вървим към самоунищожение, ...
712 2

Обичам те и знам, че ни закриляш! (епитафия)

На свекър ми
Не съм те познавала никога,
а ми се иска да те бях познавала.
Виждала съм те на снимка само,
а ми липсваш!... Странно е и е необяснимо. ...
1.4K 6

На един другар

На един другар-злобар,
бивш Партиен секретар.
НА ЕДИН...
И той се плаши като слуша, дето
инфаркта удрял все там - ...
734 3

На майка ми...

На майка ми...
Не мога днес да не започна, Мамо,
с таз дума истинска - ПРОСТИ...!!
Прости, че мислих се за тъй голяма,
нали съм майка, тъй както беше ти... ...
1.6K 2

Морска импресия

Морска импресия
Бряг. Море - равно и беззвучно...
Какво ли споменът ми търси тук
в бяг от ежедневието скучно?
Навярно онзи шепот – звук, ...
2K 30

Старият двор

> В памет на Димчо Дебелянов
> "... сън е бил, сън е бил тихия двор,
> сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени ...
854 2

Да имам теб...

Не мога нощем да сънувам,
не мога буден да остана
и твоето лице да не жадувам
като удавник фар сред океана.
Вълните удрят ме свирепо, ...
1.3K 5

Раздяла

Ти пожела - не те възпрях насила,
раздялата потропа и у нас,
от остра болка рамене присвила,
на масата ридая глухо аз...
Да пръснеш диаманта на парчета, ...
1.1K

... доживотно съзерцание...

... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...
1.4K 24

Наистина

Аз съм твоето скрито лице
и сълзите, с които си плакал.
Аз съм всичко, което не е
част от шумния весел спектакъл.
Тайна слабост съм в твойта ръка ...
2K 14

Тази бенчица малка...

Вземи си парите, моя малка Катрин!
Не струват те даже и кошница плява
разпиляна от вятър, пред поглед един
към бенката малка на бедрото отляво.
Макар да ме гониш от своята стая, ...
1.2K 14

Не бих те сменила

Моя Родино - китна градина,
пълна със цвят, с аромат!
Кипнала
като есенно вино,
пълна със плод, с благодат! ...
1.1K 3

Морето ни

Морето ни
Остави ме насаме с морето
синьо – зелено до небето.
Безкрайно, прозрачно и чисто.
Тайни, лъжи и признания на дъното ...
1.1K

По-силна

И вече ще съм силна, неранима -
oт моето сърце не се запази и парче.
И слабостта, и болката отминаха,
защото и да чувствам ми отне.
Аз вече не съм онзи нежен ангел, ...
1.5K 2

Красиво безразсъдство

Моят свят за теб е непонятен,
а твоят за мен – тъй необятен.
В твоите очи оглеждам се аз,
те разтапят и най-страшния мраз.
Твоят поглед сгрява моето сърце, ...
1.5K 1

* * *

Изминаха се три години неусетно,
дойде мигът, в който ще се разделим;
в сърцето сякаш нещо ми потрепна -
сбогувам се с моя курс любим.
Сбогувам се и с вас - професори, доценти, асистенти, ...
887

Още по-силно

Не поглеждай нататък,
там няма светлина,
нека чиста остане душата ти
и в мрака пропълзи ведрина.
Светът по-хубав е - ...
1.3K

... отново по релсите...

= = = = =
релси от тежко желязо
се преплитат
към теб
дестинационно ...
1K 8

Шепот за пробуждане

Войник стои в тъмната гора,
проклинащ своята съдба.
Умира бавно той, самотен
потънал в неохота.
Останал последен от своята пехота. ...
997

Субективно или Някой стават с г...ърба нагоре

Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха, ...
1.3K 14

* * *

Разбивам бутилка в земята.
С яростно горящи очи.
Отеква звънът на стъклата.
И стаята празна кънти.
Но от това кой го е грижа? ...
1.1K

Самотата, старостта, смъртта, пръстта

"Самотата, старостта, смъртта, пръстта"
Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички. ...
800

На дъщеря ми

Слънчеви лъчи гнезда са свили
в къдриците на твоите коси,
пламнали огньове греят
в зениците на твоите очи!
Такава се опитах ...
975

Път

Дарена светлина
и път,
изгрял като мечта.
Като усмивка,
литнала ...
705 3

Първа пролет

Още не изчезнал здрачът,
пръв разчука се кълвачът.
Искаше да извести,
че пролетта към нас лети.
Стресна се за миг лисана ...
759

Преграда

ПРЕГРАДА
Затворена, душата тихо стене -
и да боли, какво ли от това?
Не може никой днес да се наеме
да я зарадва с трепетни слова. ...
718

Върви!

Хей!
Хубаво ми е
да се изгубваме
под шарените сенки
на дърветата високи; ...
946 5

Леглото ми

Леглото ми без теб е празно и студено.
И плаче безутешно априлският млад дъжд.
А въздухът кънти от чувство наранено.
Леглото ми умира без топлина на мъж.
Събуждам се със изгрева и търся те напразно. ...
782 6

Любов

ЛЮБОВ
Къде? Кога?
Ти май си се скрила?
И чакаш ме зад някой ъгъл,
поглеждайки с едно око? ...
1.4K 5

Безнадежност в любовта

БЕЗНАЖДНОСТ В ЛЮБОВТА
О, тежко ми е… Аз не крия…
Не виждам твоята любов!
Как исках в тебе да открия,
приемника на моя зов!... ...
794

Съдба

Мерзко случва се съдбата
понякога за силни и достойни хора.
Всяко желание оставя без отплата,
свободата държи под запора
на сиви, лъжовни светулки. ...
1.1K 1

Люляци

Люляци
Душата ми сега е ваза
и сменям всеки ден цветята.
Ухае утрото на люляци.
От извори излива се водата… ...
1.5K 30

Лично

Колко много години – и отново съм сам,
колко много премина, а къде съм – не знам.
Сам родих се, когато, ах, когато се спрях -
и открих непознат, скрит в сърцето ми грях.
Има думи безлични, неразбрани дори, ...
1.6K 5

Отричам те!

Тъгувам...
и сребърната пепел на въздишката
тежи в душата,
там спомена от нашата любов лежи
и тупкаха в едно сърцата... ...
921 2

Дъщерята на нощта

Роди се някога дете - момиченце,
роди се с неземна красота,
всички много го обичаха,
но не знаеха истина една.
То беше различно, ...
774

Огън, лед, поезия

ОГЪН, ЛЕД, ПОЕЗИЯ
Събуден сутрин със сънени очи,
със спомен как пламък върху кожата гори.
Горящ, болезнен, но някак си приятен,
блестящ в очите ти – красив, невероятен. ...
1.2K

Започнато...

Отдето иде Арнолда,
Лоренцо поел натам сега.
А аз следя ги с бинокъла - компютъра.
Стартирам отново... май.
Или все още си отдъхвам? ...
1.1K