Стихове и поезия от съвременни български автори
Следа
Искам само да кажа, че никога не съм убивал елен.Просто се опитах да проникна в съзнанието на ловеца... Знам, че там остава следа!
Б.
Сълзата…
Тя ...
Разрушение
Оставих го сам да се бори с реалността,
Обърках живота, мислите, чувствата му!
Боли го сърцето заради мен – аз съм виновна,
Бляновете му аз разруших – разбих ги на прах, ...
Изплакано
преродих те в стих,
а ти обърна гръб
на любовта ми.
Низвергната си тръгнах аз ...
Съдба
Какво е Животът, каква е целта?
Въпросите вечни на тази земя.
Имаш ли мисли, понякога за това,
защо появил си се на света? ...
Клетка
приличам на птица ранена,
в затвор мрачен, на сянка -
съдба, от теб отредена.
Защо ме гледаш така? ...
Искам да избягам
някъде далеч,
с всички сили аз да бягам
без щит и меч...
Захвърлих ги. ...
Живот
Да се усмихваш всеки ден.
Дори и трудности да те застигат,
да се изправяш, за да не бъдеш победен.
Да осъзнаеш, че живееш ден за ден, ...
Молба към лошия човек
и всяка фибра в мен ще ти прости,
но духът ми прям не иска да мълчи,
затуй със болка казвам само:
Не си добър, а лош човек си ти... ...
Любов като магаре
„ Тъкмо научих магарето си да не яде и то умря.“
По Настрадин Ходжа
Тази моя любов
е същинско магаре. ...
Полет към себе си
На миналото пък намордника му сложих. Да не хапе!
Че всичко, мисля, беше просто някакъв си кич.
Като на влюбено в живота шестгодишно лапе.
Започнах да флиртувам тайно... със Съдбата. ...
Към поетите
Студени, мрачни, без луни,
където огънче не свети
над вледенените скали!
Рисувай с обич топлината ...
Елате и вижте
зее виснала вратата ù.
Седем облака изпрани
и с разръфано по края
капят ситно и развиват ...
Не захапвайте деня до кръв!
Денят е само невладяно "вчера",
дърпащо с дебелата си връв
скелетите от килера.
Не захапвайте деня до кръв. ...
Докато стана тишина
Ръката ти нехайно се изхлузва.
Примрялата от допира ѝ длан
в мига увисна: празна, топла, гузна.
Изгубих ключа, с който те отварях. ...
Безкрайните кървящи дни
Лежа в ковчега
със отворени очи,
спомням си безкрайните дъждовни дни.
Някой хвърля ...
Думите
Те - думите,
литнали в пустошта птици,
окови трошат
във мойта душа. ...
Училищно време
пишем, пеем и играем,
можем всичко да научим,
не напразно то като игра е.
Втори клас читанка мила ...
Буреносно
Се сипят крещящи по снагата ми замряла.
Песъчинките с порочна сила по мен влизат и излизат,
И изтръгват писък.
А дрехата ми отдавна от вятъра е полетяла. ...
(Не)прикачена душа
прозвънявам, когато звъниш
и мълча в тишина притаена,
щом горчивата болка таиш.
Плисвам обич, когато усетя ...
Береофонт
Къде луната скрия ти
Къде пороби ти мечтите
Къде държиш старите съдби
Изпрати ме на Земята ти отново ...
Социологическо проучване
Наполовина празни, наполовина пълни.
Наполовина – винаги един от трима
е във нужда.
А по строфите полепват сажди. ...
Както и да умра
но както и това да се случи,
ще издъхна с горда глава,
за пример на моите внуци...
Все някога аз ще умра, ...