Стихове и поезия от съвременни български автори
Шоумен–из цикъла "Малка средновековна пластика"
А на сцената, в ефира,
шоумен импровизира,
сред проблемите "сърфира",
обективно информира, ...
Без утре
че утре ще падна...
Искаш да събирам сърцето ти,
но моето се разпадна...
Всеки ден се боря с мисълта, ...
Двете мои аз
… въпросите, и не ми дават мира.
Дори за един едничък път
да ме оставят те.
Толкова пъти в денонощието ...
Съвършенство
Това е просто идея на луд психопат,
страничен ефект на човешка природа,
мечта за по-добър свят.
Това е като наивността на малко дете, ...
Пролет
пролетта слиза внимателно
по покриви червени на къщи
в моето детство едноетажно
промъква се като котка ...
Влюбена степен
Последният път, когато каза
"Ще си помисля."
и се врътна да работиш
и с колеги да говориш, ...
Сбогом, моя любов
ще си отида от живота ти... безмълвна,
този път без да се лигавя,
без да се надявам на твойто "остани"... ще тръгна...
Ще се спогледам в огледалото ...
Аз бягам
Самотни стъпки дращят тишината.
Аз бягам тихо. Тиха е нощта.
И стискам зъби, боря немощта.
Часовникът безмилостно тиктака... ...
Откровение
несмирима, неуморна, нелогична.
И винаги едно и също става -
все по-трудно ми е да обичам.
Защото все обичам безкрайно - ...
Самота
студ, самота...
Забравих уханието ти
вече!
Сякаш дълго време от ...
Тя е...
Безсъница на поети.
От вълшебница или орисница
изпратена да ни свети.
Сто въпроса да впива в душата ни. ...
ЮЖНЯЧКА
дедите ми са преродили в мен –
да бъда чиста – като кехлибара.
Да бъда жарка - като летен ден.
От вино лудо да не се опивам, ...
Свещ-генерал
ако с едното заплащаш за другото -
то бедняк е този, който истински не е обичал
и в огъня за нея той не е горял!
Ние сме тези почетени от Бог - ...
Без упойка
Понякога и оптимизмът
отпътува.
Деца играят вън, с победни викове,
сред трупове на птици с отрязани ...
Къде отиде, моя музо?
И кой ли принц очакваше да те събуди?!
На кон? О, не, ще се изтътрузи
навярно от някое БМВ или Ауди.
И ме остави, моя музо... ...
Молба
С твойте нежни и топли крила!
Превърни ме във полъх от рими,
нарисувани с дъх от нощта.
Докосни ме, Любов! Докосни ме! ...
Дали?
или болката сама дойде при мен?
Дали в сърцето вечно ще я нося
и ще остане ли спомен стаен?
Дали раздялата е още рана, ...