Стихове и поезия от съвременни български автори
Прашинки
Посветено на моите ангели
Но и прашинките умеят да прегръщат.
И те обичат с ангелски сърца.
И нищо, че крилете си превръщат ...
Старият бележник
Последната ми страница – бе първа...
И продължавах – все така на чисто.
А бъдещите дни... те бяха мъртви...
В бележника ми страниците свършват! ...
На върха на устните...
Усмивката във погледа ми пали
ръцете ти - студени дълбини,
походката ми сякаш те изгаря -
замислено ме следваш ти... ...
Разпалих клада
Сънувана, мираж ли бях за теб.
Изплакана любов неизживяна,
завихри чувства в блян-водовъртеж.
Открит, великодушен и по царски ...
Искам те сега
Ти си сгушена в мен - като утринен вятър в топола
и разлистваш смутено душата ми - клон подир клон
и по мислите слизаш дълбоко, дълбоко - надолу
и във птиче гнездо - там отляво - намираш подслон. ...
Твоят собствен Исус
ти си буря могъща;
през потоци от кал,
през дъжда - ме прегръщаш,
но живееш отвън - ...
Скръб бездомна
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна."
Димчо Дебелянов ...
""" (хайку)
бяло кокиче -
бяла сълза
бели стъпки в снега
14.01.2011 год.
Непроцедурно питане
Присипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса? ...
Денят е нацъфтял като мушкато
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.
Ленива съм да бъбря на вълните, ...
Посоките на взора ми
посоките са станали
проблясъци,
които от илюзии
издигнали са храм, ...
На сбогуване
Знам, пътят към отвъдното
е рождество.
И не е грях,
че е усмихната процесията, ...
Трамвайада (или как (не) стигам до работа сутрин)
ползвам градския транспорт!
Сутрин рано най-обичам
след трамваите да тичам.
Á съм некой изловил, ...
Върху бодлите на времето
градим стоманените кули на бремето.
Изливаме чувства, емоции, гняв.
Човеци сме - кой крив, кой прав!
Рядко поглеждаме назад, ...
Разговор с починалия съпруг
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Додея ми борба с живота безпощадна
и тази страшна, смазваща ме самота. ...
Молба
да засея стръкче Надежда.
Обещавам - с красив благослов,
Самотата ми ще го отглежда.
Има време за малко Тъга, ...
По пътя към смъртта
на тринайдесетте луни.
Вярвайки, че вече път няма,
че тук ще гнием ний!
Чак тогаз аз ще ти призная, ...
Изпепеление
Усещаш ли? Сърцето ти потрепва,
когато споменът за нея
превземе мисълта ти трезва
и спираш ти за миг да се владееш. ...