Стихове и поезия от съвременни български автори
Кутия с форма на сърце
заключих всички болки и тъги
и пожълтяла снимка с твоето лице,
която някога ти ми подари.
И хиляди измачкани листи, ...
Плачеш ли, Любов?
Плачеш ли, Любов?
Нима си тъжна?!
Ти, която раняваш сърца?
Ти, която си безмилостно жестока? ...
Да те съблека...
Хвърлям палтото и нахълтвам с обувките.
Късно е вече да бъда научена,
късно е да използвам преструвките...
Уморих се да бъда облечена! ...
Хора
Виждам хора в шарките на плочките
и между листата на дърветата;
виждам им лицата и във точките,
бляскащи по тъмно по небетата. ...
Да чакаш
Закъсняла ли съм, или подраних?
Май навреме се родих,
а дълго, дълго чаках,
та и закъснях затуй... ...
* * *
буквите като мираж;
думите са кладенци сухи,
а стиховете - оазис сред дюните...
Накъдето ме отвее вятърът
Под слънцето растящо, обляно в светлина.
На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.
Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света. ...
Събуди се
Мълчи и търпи - хомота му е наложен.
Хайде, хора, събудете се - да се обединим.
Бъдещето сме ний, а младите хора само спим.
Обедини се, народе, стига мрънка. ...
Някой ден
Изгарящата нежност в очите ти,
по-гореща от пламъците на страстта,
тя е виновницата за белезите по врата ми,
онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта. ...
Oт ръцете ù капе отрова
която банално е сладка,
и в своите розови устни
държи острие със опашка.
И нямо, и кухо я гледат, ...
Когато сме в окови стегнати
дори и светът да не ни обича.
Когато сме в окови стегнати,
нека плътта само говори.
И нека не сънуваме самотни, ...
Той (посветено)
и не чуваше сутрин - песента на деня,
но в сърцето си топло - под самотните струни
бе събрал със усмивка - обичта на света.
Той пристигаше късно - със надежда в очите ...
Сън
Отново бяхме заедно.
Казах ти, че те обичам
и всичко си беше по старому.
Как хубаво бе да те прегръщам! ...
Тръбите
> и тихи пазви тиха нощ разгръща
> да приласкае скръбни и нещастни."
>
>> Димчо Дебелянов ...
Преоткрих те
в ръжта на минали от векове проклятия…
Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!
… и пак със омалели длани ровех в пясъка…
Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша. ...
Котешко с ориз
дишаш във врата ми,
грабнах метлата -
хвръкна ти главата.
Направих ти мръсно - ...
Въпрос
несъвместимите неща?
Слънцето снега обича.
И от любовта им,
изгарящо страстна, ...
Не те излъгах!
там, дето свършва любовта ни само наша.
Не те излъгах, че душата ми ще се прекърши
от вятър силен и от буря хладна, страшна.
"Но ти си жива, хайде стига" - ще се усмихнеш със насмешка ...
Нека
на света ни, потънал в лъжи,
за да вземем отново в ръцете
пак съдбите си вместо пари.
Нека всеки помогне на беден, ...
Пролетно небе
С любопитство гледам небето.
Сега то е с облаци черни.
Очаквам доброто, което
обеща ми, ако сме верни. ...
Казано
Разбит на хиляди парчета,
пак събирам себе си отново.
Страхове превземат ме изцяло,
не, че не мога да любя твоето тяло. ...