Стихове и поезия от съвременни български автори
Пет точки
Пиша между гънките на паметта.
Пиша върху струна.
Пиша върху невидими платна.
Дълго се опитвам да разбера. ...
Есенна идилия
Студено време, вън вали,
на топло всеки си стои.
Туршия да си сложим и луканка,
защо да не направим си седянка? ...
Излъжи ме
и се скриват в пелената от водорасли зелена.
Вървим и мълчим,
а думите неизказани крещят.
Не искам първа да си тръгна. ...
Прости ни, Гери !!!
Погубена душа от бели лицемери!
И нека закълнем се пред детския ти лик,
че ще те пазим вечно в сърцата всеки миг
и няма да забравим красивите очички! ...
Думите
времето пренасят в двойна стъкленица.
Кей им е душата, но просторът мами,
диша им в платната бриз от мисълта ни.
Думите са огън - грее или пари. ...
Ние любим баби и ги правим млади
една баба стара,
с една моя книжка приближи:
- “Ние любим баби
и ги правим млади!” – ...
Без отговор
Къде и как ,ще се роди дете.
И ако Той ,наистина го праща!
Как успява?
Причина да намери. ...
Душата ти е от стъкло...
като камък, отчупен сам от върха на скалата .
Уморих се да моля за всичко и нищо, а теб не измолих
и останах оня камък изпотрошил душата.
Сякаш бях длъжна да знам, че душата ти е от стъкло ...
Едно момиче и едно момче
и дълго той за нея пита...
в градината поникнало кокиче,
в сърцето пък - красива маргарита!
Това момче, макар и смело, ...
Ангели
Господ като прашинки ви разпръсна
по човешката вселена от болка ръбата.
Всяка нощ в съня си очите ми ви търсят.
И се моля здрави да са ви крилата. ...
Обезглавен
Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта. ...
Противоречие
и истини, събрани във лъжа.
Твоя гледна точка, пропита в чужди мнения.
И хорър. Приказка. И любовта.
И най-красивата. И най-нещастната. ...
Един път в живота
Само по един път в живота щастлив се чувстваш ти навред.
Втори път не съществува - вече всичко е в тъма дълбока.
Душата ти крещи, сърцето пак ридае, иска то първата любов отново да познае!
Вода
О, вода знайна, незнайна...
Криеща в гена си велика неоткрита тайна...
Опитвам се да опиша твоето звание...
Но бедно е моето човешко знание... ...
*****
... неизразимото в душата ти напира
като сълза от радост в ъгълчето на окото,
а устните усмихват се непредсказуемо
на времето безкрайно и на мен... ...
Искам да споделям
чувам в такта на мойта машина
как танцува душата ми... дишам...
И аз знам – да, оттука съм минал...
Пиша... пиша... а искам да викам... ...