Стихове и поезия от съвременни български автори
Поглед острани
Бяла розова пъпка,
изпепелена от самота.
Беше нежност и тръпка,
а днес - пустота...
Моята малка тайна
Сама седя в хотелската стая
и мисля си за миналите дни
и изведнъж сами ми проговарят
и почват да разказват хотелските стени... ...
Живот
Жалко,
че ме каниш за съдник -
съдбата изигра ни лоша шега.
Аз не съм мисъл, ...
Любовник, приятел, другар.
Ти мислиш, че мен ме е страх,
но знаеш ли, във своята поезия
аз винаги ще бъда цяла
и никога, никога сама. ...
Кратко недоизречено
залюлявам безмълвно безкрая
и се чудя как тъжния стон
във морето без гняв да удавя,
че нали не то е виновно ...
Не искам сивото в моя живот
Нито сиви мъгли, нито сиви одежди,
нито хора сиви - и скучни и зли,
нито сиви дни без красиви надежди.
Сива скука – в гърлото тя ми горчи. ...
Награда
Ако не беше болката преляла,
чашата на младостта,
как щях да съм разбрала,
че си е отишла любовта? ...
Избирай
друг избор не остава,
освен да продължиш
или да се откажеш.
Но все пак – Избери! ...
Жена
ей така – на инат,
за закрила жадуваща,
да бъда закрилница,
да раждам с болка, ...
Няма как във небесата да се раздвоиш
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона, ...
Махнете ме
Моля ви, не ми се живее!
Бях момиче, което знаеше само как да дивее!
Бях дете, което можеше да мечтае, а сега съм затворена в тяло на жена, която само роптае!
Моля ви, не ща да живея. Не зная как да се смея! ...
Изчезваш с мъглите
Топиш се подобно на свещ
и бледият блясък в очите
пронизва ме - остър, зловещ.
А помниш ли, беше отдавна, ...
Пост
и всичко дребно
като сянка си изтля -
гняв,
страх, ...