Стихове и поезия от съвременни български автори
Достойна ли съм още, Боже
на листа снежнобял и чист
пак мислите си да положа
като пред твоя взор лъчист?
Не стигна ли до мене онзи ...
Пиесата приключи...
Студено е !Студено е много навън.
Стоя на топло у дома и пламъка в печката следя.
Стоя и гледам, гледам към огъня сега -
и сещам се за думите последни. ...
Симфония на открито
... щастлив без причина - причината любопитството поглъща.
Клавишите потъват, вълните се извиват и отдръпват...
Пясъчна буря отнася оскъдните парчета стъкло,
поддали от напористите, стихийни мисли, ...
Когато ме намери
как да покажа душата си -
всичко пред Теб е изцяло разкрито -
виждаш ме...
Не искам да ме няма в очите Ти, ...
Посрещане
За добро ли, за зло ли – дойде.
Настани се без капчица свян.
Навсякъде, наоколо и в мен,
сякаш цял живот съм те чакал. ...
Твойто вино тръпчиво
тръпнещ в страст и очакване.
Накъсай ме –
като розов цвят – лист по лист -
необуздано и диво. ...
Утрешният ден
Чист като белия лист,
пред който сядам да пиша,
прозрачен като аметист,
потребен като вдишване... ...
Право на избор
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки ...
Умея само тъга. Бъди ми къща...
Животът ми е стопанин,
А ти си ми брат по съдба и по кожа,
все едно кълбо търкаляме
и до нас малките глас отварят. ...
Не казвай, че е късно
Не говори за отлетяла младост!
В този свят - и грешен, и суров -
любовта е светлина и радост.
Не казвай, че е късно за любов! ...
Марш към безкрая
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт, ...
ПриСъница
Пръсти от нежна зора раздиплят
млякото на изпомачканите чаршафи.
Зеници като в мъгла недосънували
своето сбъдване. ...
Светът е нов
Светът се буди тръпно побелял,
тревоги и неверие забравил,
една надежда-чудо приласкал,
фалшиви маски в тъмното оставил. ...
...нямам нужда от това обичане
...че съм недорасла...Само недолюбена!
Спести ми клишетата, тъпите илюзии,
мога и без тях да остана вечно глупава.
На мен не са ми нужни вече ясни обяснения. ...
...
и с когото можеш...
Недей инато да подтискаш
пролетта и нахалството ù.
Просторна е терасата ...
Тиха нежност във нощи сатенени
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях ...
Майчина любов
".................
В такива дни аз, плахото селяче,
поисках за гимназия пари..."
(Писмо до мама, Е. Димитров) ...
И се втурват кристалчета срещу лицето ми...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа ...
Двубоят със смъртта
Ако вярата е несломима,
дори смъртта е победима.
Когато кислородът не достига
и виждаш вече края на вселената, ...
„Аве, Мария!”
а на крилете ù понесен,
духът ми литва към небето.
В олтар превръща се сърцето.
Бе тъй вълшебен този час! ...
Защо
Кръг и кръг –
в един въртят се,
път и път
в един строят се: ...