Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Красота

Помислих красотата за заблуда. За мерзост,
за духовна нищета.
Представих грозотата като чудо, тъй древно,
недостъпно за света.
Припомних си за лебед неотраснал, ...
791

Гаснещ залез

Гаснещ залез
Във мрака хладен бавно сянката потъва,
за да се слее плавно с нощната тъма.
Умиращ слънчев лъч с въздишка се огъва,
изгасва и заспива пак до сутринта. ...
1.2K 6

Онази

Ти днес ми каза, че не съм жената,
която би желал за себе си до гроб...
А помниш ли в прегръдките ми колко плака,
като дете, примиращо за нежен зов?
Дали във нечий женски скут си плакал, ...
825 1

Енигма на страстта

Поглед на заледена страст,
просто животинско желание,
желание за секс...
Помен от модерна поезия...
Защо?! ...
1.2K

Огнено

Огънят гореше силно, през него аз те виждах,
усмихваше се там, близо и далеч от мен.
През онези пламъци горещи в мен се стопли всичко,
защото там стоеше любимият човек.
Дървета в огъня горяха, ...
1.2K

Oт себе си...отрекох се

Отричай ме
в най-непрогледните бездни
на душата си,
дълбоко в мрачната тъма
ме обкови в обезвереното внушение ...
1K 18

GSM диалог от върха

“Ех, мамо,
каква красота!
Достигнах върха,
ти да знаеш!
Да можех ...
806 1 9

Угасналият фар

УГАСНАЛИЯТ ФАР
Опитвам се с какво ли не да те сравня,
но ти не си конфекция, а уникат.
А може би си... неугасваща главня,
останала завинаги без дупликат. ...
1.3K 7

Траверсно настроение

Когато се пресекат траекториите
на вдишване и издишване,
на влизане и излизане,
на пристигане и заминаване,
на излитане и приземяване, ...
928 14

Остани

Остани
Когато си отидеш ще тъгувам
сърцето дълго ще кърви
Трудно е да се сбогувам
не се обръщай моля те върви ...
1.1K 2

* * *

За теб
Ти си причината, заради която смея
и човекът, без който не мога да живея.
Защо така се влюбих
и акъла си по теб загубих. ...
566 1

Предано сърце

Предано сърце -
като птиче,
паднало от своето гнездо.
Обратно да те върна?
Или да те взема у дома? ...
795 5

Не...

Не ме докосвай... така ще размисля,
не ме поглеждай... така е сложно,
не ми го казвай... така боли,
не ми доказвай... чуваш ли?
Не лъжи себе си. ...
1.4K 3

Новите чудовища

Странни земи ще открием,
странни дни ще настъпят.
Дали ще ни обича нашата земя или
ще гладуваме? Вино, вино, вино,
тежки зими, без деца, ...
922 2

Без обещания

Въртим се в омагьосания кръг на лицемерието,
на болката, предателствата и интригите..
Обичаме омразата и вярваме във недоверието.
А любов има само във филмите и книгите.
Приятелите, близките, дори себе си предаваме. ...
1.2K 1

Зов

Докосвай моето тяло под сребърни луни!
Бъди едно начало! Разпятие бъди!
И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак
с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,
едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ ...
755 9

Велик поет

Велик поет ти си за мен,
от великите - най-велик.
Като жрец на бял кон.
Светла врата ти отвори пред мен
чрез свойте стихове красиви. ...
1.3K 4

Среща

В сумрака меко проблясват
две сапфирени светлини -
не от истински диаманти,
а от твоите прекрасни очи,
отразили моето тяло ...
929

Пази , Боже, сляпо да прогледа!

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(4) ...
3K 24

Песен

Посветено... надявам се човекът, за който е, да го види...
Сълзи нежни лея,
сама съм вече на света.
Една тъжна песен пея -
"ВСИЧКО ИЗГУБИ СИ ЦВЕТА" - това се пее в нея... ...
847

Птица в полет съм

Все още високо над тебе летя.
Напразно се мъчиш да ме достигнеш -
кални камъни хвърляш по мен в суета
и в думи безбожни и злобни изригваш.
Комплекси избиваш по мен да се целиш, ...
1K 5

Хей, момче...

Хей, момче,
толкова те мразя, че
не спирам да наричам те "любов".
Три дни поред
сънувам те ...
1.2K 4

В теб

В ТЕБ
Пресъхнаха очите ми от взиране
и станаха на сиви стъкълца.
Изтръпнаха ръцете ми протегнати подире ти –
виж кърпата увиснала във лявата ръка. ...
2.7K 1 36

Мисли

Чувстваш болка
дълбоко в себе си.
Имаш лоши мисли,
които ще излязат от кожата ти.
Аз също чувствам болка ...
1.2K 1 2

На сбогуване

На сбогуване
В памет на Милен
Карамфили и свещ.
Шепа пръст на сбогуване.
Глътка вино за „Бог да прости”. ...
881 2

Дилема

Имаш тяло за грях и душа – за поема...
Как – кажи - да реша тази сладка дилема?
Да изтръгвам ли стихове от мечтите ти диви?
Да се гмуркам ли в рифове със корали красиви?
Да очаквам ли устните - сладоносни торнади ...
1.5K 31

Великият Творец

Великият Творец потапя четка
и багри приказни реди,
върху платното на живота
картини майсторски твори.
Цветя накичили поля зелени, ...
791 5

Сътворение

Аз люлях те в мечти ветровити и луди,
създавах, извайвах всяка твоя черта,
молех се в стомаха за онез' пеперуди,
чието пърхане осмисля света.
Носих те в сърце от чуплив оптимизъм, ...
1K 3

Поробен свят

Малко любов -
колко просто звучи.
А дали ще опази
живота ни с минало?!
Със носталгия гледам ...
814 17

Още те обичам

Още те обичам, любовта ти аз пазя,
нощем тя ме топли, когато съм нещастна.
Още те обичам,
макар отдавна,
любовта ни аз помня, ...
1.4K 8

Страх от тебе

Ако някога се върнеш?
Ако пак в очите ми помръкнеш?
И ако сълза за тебе падне пак?
Kакво ще правя срещу най-коварния ми враг?
Попи ми се в сърцето, защо боли от тебе толкова нелепо? ...
1.1K 4

Нощта си тръгва...

Нощта си тръгва...
Музиката скрито
прибира дискожокерът отдолу,
от пулта взема чаша недопита
и уморен отпуска се на стола... ...
841 6

Следата води до любовта ни

Изваяла грации
в струната на светлината
мистерии и стихии скъсвам с нея почти
усещам до краен предел
дишането на Съдбата ...
1.1K 2

Една от многото пропуснати възможности...

Една от многото
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим, ...
4.4K 1 46

Есен

По рамото пак Есен ме докосва -
самотна я посрещах неведнъж.
Съблича се без глас, червенокоса,
а вятърът, разсеян и капризен,
подухва с мързел на неслужил мъж. ...
800 4

Небето ми...

***
Все по-малко
става
небето ми -
един прозорец ...
734 11

* * *

Слънцето си грее
Дъждецът си ръми
Вятърът си вее
Цветето цъфти
Птичките си пеят ...
530 2

Когато...

Когато Луната с мен не говори
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят, ...
941 7