Стихове и поезия от съвременни български автори
Измисли ме
по-щастлива от всякога.
И стопли ми ръцете
във твоите.
Аз не искам да плача, ...
Докосвам те скръбно
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов ...
Дълго се чака
Дълго се чака да срещнеш приятел,
години минават дали е такъв.
В сърцето да бъде ангел хранител,
от теб да не търси изгода и стръв. ...
Звън на камбана
и със гласа ù Бог ми пее,
Духът ми рее се във висини
и в ангелски пух нежно се люлее.
Красиво ми е, светло и така ...
Смешно, нали
Любов незнайна.
Ти си като детска песничка,
тайно скрита в килера на сърцето.
Помниш ли онзи ден в гората ...
Той е марков
Силен. Стилен. Адидаски.
Носи Прада, Гучи, Лагерфелд
и Вюитон.
Ненавижда живота втора ръка. ...
Откровено
чаша, чувство... Там нещо звучи...
После просто набираш адреса от вкъщи
и отново си с мене, нали?
Колко тъжно е, мили, че ти предпочете ...
Раждане
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч, ...
Дори да имам път...
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...
Спомен
Годините си летят.
Сезоните се сменят
и идва време за разплата...
Споменът за изминалите дни ...
Вода
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам в скалите, пресичам горите;
не - територии, не - свобода,
искам : сама да си правя корито. ...
Лично
Тръгни към залеза,
ела при мен.
Докосни сърцето ми,
тоз храм сломен. ...
Ако не си отиваха хората
отекват различно по асфалта стъпките
много далечни ми се виждат утрините
приспани дълбоко са от феите в приказките
Доста са тъмни празните жилища ...
Самотни стражи
Светът е грозна клетка,
клетка за мечти,
Животът - студ коварен,
замръзваш в него ти. ...
Жажда
отново жадна бих била.
Цял живот аз търсих да открия
извора с вълшебната вода.
Открий сърцето си пред мене! ...
Замечтано...
http://www.vbox7.com/play:16278f87
и не само...
реших да си дам нещо като творческа почивка... понаписах доста... доста и коментирах (за някои дори прекалено)...
досега винаги съм се връщал... ...
Дебела ли съм, мили?
Не пропусках. Няма празна утрин. Да.
И задавах го директно и на гладно.
За да няма време за лъжа.
Той много ме ценеше. Всеобхватно. ...
След 3 години и 3 месеца...
боли!
Губиш ме...
с лъжи!
Разбивам се... ...
Мечти
- леко розов и по детски,
дните ми минаваха завчас.
Рисувахте красиви дни безкрайни,
водехте ме във страни омайни, ...