Паяжини с невидими бодли
объркват сложно мислите с видения,
кристални, политнали отвън шепоти,
пропълзяват в моите владения,
по средата разлистват се розови пъпки, ...
Съдбовни решения, безумна реалност...
Магическа сила, неземна игра...
Какво ли по пътя очаква ни?
Каква ли била нашта съдба?
И в тази безумна и странна реалност ...
Сред тихата самотност на балкона,
към Луната простряла ръка,
аз те чаках - напълно нескромна,
ала ти при мен не поспря.
Говорех за клетви, за дрязги на кръвта, ...
Бръсначите в сърдечните ни вени
ще впият остра болка - до разрязване...
и ако аз съм в теб, а ти във мене,
то нека Любовта с очи разказваме...
И някой ден, когато осъзнаем, ...
Искряща, нежна, снежна белота,
в нашите души, в нашите сърца.
В този миг отново ражда се света,
в нашите души, в нашите сърца!
Снежна белота - бисер, чистота, ...
Изтъкана от вятър и пролетно слънце,
напоена със въздух кристален и чист,
заредена със свежест, усещам се зрънце,
полетяло в простора небесно лъчист.
Изтъкана от нежност и мигове чудни, ...
Изгнил, копнежът пропълзява по бордюра
на болната от сълзи, тиха улица.
Надеждата е мимолетна авантюра,
а любовта - нещастна, малка блудница.
Продава се безскрупулно, не спира. ...
Ти, светлина, която си дълбоко вътре в мен..
Излез със цялото си величие.
Покажи ми своя поглед.
Научи ме на Твоите пътища.
За да мога да бъда по-добър човек. ...
Не те познавам, но си пленителна.
Не те познавам, но ми е приятно с теб.
Не те познавам, но как се озовах при теб.
Не те познавам, но лежа до теб.
Не те познавам, но те целувам. ...
Защо ли още толкоз силно те обичам?
Защо ли трепет свива моето сърце?
Защо ли всеки миг, във който дишам -
все тебе търсят моите ръце,
за да докоснат милото лице, ...
------------
Пълен е животът ми с предизвикателства.
Но, съжалявам, ти не си едно от тях,
(по независещи от мене обстоятелства)!
Над твойта жлъчност свивам се от смях... ...
вдъхновено от "Пиянство" - Огнян Пожаров
Надигнеш ли я чашата, изпий до дъно
това, което глътката не може да теши.
Бутилката ще ти напомня голoто ù рамо,
а гърлото за болката, която те гори. ...
Студено и влажно е. Сива, мъглата
пред погледа мрежи плете.
Настръхнали, мокри, стърчат дървесата –
безродни, самотни са те.
И тайно копнеят за тичинков полет ...