Стихове и поезия от съвременни български автори
Сънувано... по светло
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил, ...
На душата ми...
Какво да я правя
Тази моя вечно гладна за любов душа
Която никой никога не успя
Да нахрани... ...
Пази се от облога
Спомняш ли си стария Дъбак
и облога му с левентата Христина?
Ако засвири ръченикът пак,
страхувам се, че аз ще те надмина. ...
Госпожа Не
често в немилост и с нрав неразбран.
Неуязвима от чувства полярни,
с блян като кадър от филм неживян.
Необуздана, но и непорочна, ...
Огън
Огънят бушува,
той лудува,
сърцето ми може да е силно пламтящо,
желанието - изгарящо, ...
Очи-сърници
Коси немирни вечерта закичи с диадеми, ръкокрили.
Не те попитах нищо. Из млечен път се нейде запилях...
И нощите ми звездобройни станаха. И чудно побелели.
От всяка твоя фибра късах аромат. Амброзия извирах... ...
Мастилено-синята нощ
Мастилено-синята нощ
балдахина си звезден
в косите ми спуска...
В тишината ...
Откровение
не мога да заровя спомените в кът потаен!
Мечтая пак да вляза в храма на душата твоя -
не в миналото, а напред поели път безкраен...
Как искам времето назад да върна ...
Дъждовна капка
в мрак потънал спи града.
В сърцето на дъждовна капка притаен,
във вените пулсиращи на утрешния ден.
Усещам болката на падащите капки, ...
Безнадеждна битка
изтърбушили мойто сърце.
Хей, нищо лошо не съм ви сторила!
Не го мачкайте в косматите си ръце!
Караконджули, не карайте плътта ми да стене ...
С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...
За "Откровения"
отварям "Откровения".
И знам, че ще открия лек -
за моите съмнения.
Много пъти съм самотна ...
В ничий празен джоб...
Ти си живял!
Ти знаеш твърде много!
Но си запомнил, също си копнял...
Но сам си лъгал - твърде много! ...
Сън
Мислех си за теб, за мен, за нас.
Сладки спомени пробудиха носталгия.
"Липсваш ми" изрекох аз на глас.
Сън ли е всичко между нас, аналогия? ...
Осъзнато
на мъдрите им опита събран
в хранилища. В идеите улисан
ме люшкаше безбрежен океан.
Днес бродя из пустинята без мисъл ...
Градът
ох, какви аромати, ох, какви пикантни истории,
аз бях никаквец, и все пак водех разговори и дишах, нали?!
Нали обличах дрехи всяка сутрин, нали нещо ядях,
нали излизах, дори без ме гледат, обичах нещо си там, ...