Уж е дребно, малко, бръмбазъче хилавичко,
с кичури-пружинки и очи-слънца,
а пък се оказа, че е толкоз жилавичко,
та разчувства своя татенце-скала…
Уж бе силен, гневен, безкомпромисен със всички, ...
Откривах народи, наричах любови,
в могъщия пролом бях аз Магелан –
мъжествен и властващ насън, но в окови
на тъжен и нежен, любовен мой блян…
Тъй времето спря и разби се компасът, ...
Щом се събудя в мъглявини разпуснати,
като заключени врати на светъл храм.
Щом не достигам даже в сън очите ти,
какво ли повече ще мога да ти дам.
Изгрява утрото, пак синьо е небето, ...
Далеч е пътеката на усмивките.
Далеч е и първият трепет по теб.
Стягат ме само студени завивките -
липса е твоята близост за мен.
Приятел ли беше, или пък - не?! ...
Плаче ми се, всяка секунда.
Плаче ми се, всеки миг когато вдишвам.
Плаче ми се и насън.
Плаче ми се, няма значение къде съм.
Плаче ми се, няма значение на колко съм. ...
Ако една сълза падне от
очите ми, знай, че е заради теб.
Ако едно изгубено и разбито сърце
намериш по пътя си, знай, че е мое.
Ако една душа, наранена от самотата, ...
Далече е сърцето ми, на изток,
избяга ми, не ми се подчини...
и тъй е празно, сиво и без въздух,
минават си по ред безлични дни.
Студът сковал е цялото ми тяло ...
Капките ти преминават през всяка моя пора
и секунда по секунда ставам все по-твоя.
Под опияняващ аромат
аз гърча се в болезнен пристъп
и се моля пак и пак ...
Няма те, а въздухът безплътно ме прегръща
и всеки миг напомня ми за теб,
любимите ти вещи, ликът ти от стената усмихват ме
и осмислят безкрайния ми ден.
Сърцето днес и то по-бавно бие, ...
Силна буря открехна небето,
всеки облак във него трепереше
и приличащ на нокът несретен,
бе тя сърп сред кръга от фенери.
Аз я гледах от пейката в парка, ...
Мрачен ден... а даже не вали...
Но мислите във черепа тежат...
Съзнанието даже ми тежи...
Кърви като забит в главата прът...
Жадувам в сън очите да затворя... ...
Подстригах си косата. За какво ли
я пазих толкоз зими и лета,
какво красих, в къдрици впила шноли,
какво завързвах с панделки от смях?
Не задържах в тях перестия вятър, ...
Замъглено огледало на голата стена на банята....
устни с цвят на близост засъхнало-разкървавена, залепена
Shhh…
с дъха си направи от студеното на стъклото платно.
Рисуваше. ...
Изпявам се в беззвучно петолиние
което с молив Вятър нарисува…
(… в клавишите звучи безсилие
а в дланите с душата ми тъгува…)
разлисти ненаписаните ноти ...
Силата на чувствата не се определя от възможността
да бъдат афиширани...
Защо да те виждам, когато не мога
да докосна с пръсти косите ти?
Защо да те мисля, когато не мога ...
Тя е далече. Някъде там е - оттатък.
С пух от глухарчета литва над тежкото вчера,
някъде тука останало - старо и кратко.
Там вярва в себе си. Тук сбира пръснати вери.
Там е от плът. От лалета си прави колиба. ...
Влезе в живота ми съвсем случайно,
дарявайки ми смях и красота.
Уви, пленена съм незнайно
от погледа ти, радващ с топлина.
Спечели моето доверие за кратко, ...
Все съм до теб, дори и в съня.
Живея мечтите ни там.
С дъжд чукам по твойте стъкла.
Събуди се, до теб съм - не си сам,
отвори за любовта ми вратата! ...
През стъклени очи видях света
с очите на една бездушна кукла.
Пред тях бледнее даже и смъртта.
Отвътре празна е, но пък е тъй послушна!
Вериги стягат тая куха гръд, ...