Мълчи! Не ми повтаряй, че съм знаела,
че трябвало да знам как ще я караме…
Да, зная, знаех още от началото,
че ще е трудно по минути да открадваме.
Разбирам, че развалям твойто настроение, ...
Тежи ми твърде много, че те няма.
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...
С кръв рисувам синя тишина,
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа. ...
Адреналинът, казват, ми е слабата страна,
опасните неща безкрайно ме възбуждат.
Готова съм да скоча, без да мога да летя,
(от крила и помощ не изпитвам нужда).
В сърцето ми бунтуват двеста ветрове ...
Да копаем този гроб, момчета,
защото скоро той ще стане мой.
Да дупчим ний земята клета,
ще я нагостим с поредния умрял герой.
Не яжте семки, не палете фас, ...
В тишината крайбрежната уличка
всеки ден ме очаква във синьо
и намига с очите си сенчести,
и гощава ме с едри смокини...
Тя от спомени вече забравя ...
Запитат ли ме: Що е то Родина? -
аз казвам им - тя Ботев е за мен!
Високо Ботев знамето издигна
и в хиляди борци бе прероден.
Запитат ли ме: Що е Свободата? - ...
Тази нощ нежността е сляпа
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...
И някъде потокът прелива... ...
Провокирано от стихотворението
"Сега съм глетчер" на plami-6 (Плами)
Как чувствата в семейния ни улей
превърнаха се в ледени реки!?
И моят вик стопява се безшумен, ...
Преди и сега
1. Хей, здравей - помниш ли ме ти дори?
Мина много време, толкова ми сподели.
Помниш ли годините, прекарани със мен.
Помниш ли дъжда, когато тръгна в онзи ден? ...
НАМЕРИХ КЛЮЧА
Да знаеш, че намерих онзи ключ,
със който ни заключиха усмивките,
със който ни затвориха прозорците
и очите ни изтръпнаха от взиране. ...
По “Жива картина” на augenauf Джанер Емин - Джани, благодаря за вдъхновението:)
Отворен е прозорецът. През него
лъчите се кръстосват на прибежки.
Погалват тихо пепел от портрета,
и одъра с попилите болежки... ...
Приличаш на голямо изключение.
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно на петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се ...
Поспри се, Човеко
Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест.
Поспри се, дочуй кресченда съдбовни
на дните: отдавна те пращат ти вест... ...
Коя си ти, не те познавам, тъма и мрак си ми,
от дявола по-черна си, а него плашиш ли,
с очи безчувствено студени в мен гледаш ти,
какво ти толкова направих, ще кажеш ли?
Коя си ти, че върху мен изливаш такава яд, ...
Моята душа и моето сърце –
те вече твои са, за мене – чужди.
Подадох с тях към тебе двете си ръце,
а ти реши, че други са ти нужни.
Далече, казваш, съм била – ...
Малцина са орисани – Те могат,
да стъпват тихо в хорските души,
превзели смело - болки и тревога,
нов Свят да ни даряват, по–красив!
Сред звуците, словата и боите, ...