Стихове и поезия от съвременни български автори
Ти
Ти беше със сини очи,
той със смарагдово зелени.
Ти обичаше живота,
той обичаше теб. ...
Страх от чист полет
назад се връщам да те стигна.
Но ти се свиваш в страх отшелник,
все по-назад в пустинята си свидна.
Затичвам се и пак не те достигам, ...
Яростна ода за Светлината
Не ми се пишеше това стихотворение.
Както и не обичам да ходя на църква,
претъпкана със фарисеи.
И ме поправете, ...
На Поета
Аз викам те.Ти чуваш ли, Поете?
Още ли прегръщаш свойте рими?
Прати ги в тъмното над мене да ми светят
и мигове красиви подари ми. ...
Снежен човек
Зимни рицарю с бял плащ и въглен очи,
с ледно сърце и с ръце снежнобели,
непокварен от кал и лъжи, от безразличие,
винаги предан и влюбен, винаги верен. ...
Дяволита истина
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде. ...
Bечност
Под гилотина отровна
за душата и за мисълта...
С прах цели се покрихме,
с мръсотия грозна! ...
Гордост
Не я поглеждай в очите!
Не отивай да я заговориш ти -
гордостта е над мечтите!
И какво като има сълзи в нейните очи, ...
Орел, рак и щука
Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола. ...
Коледна погача
И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.
Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.
Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява
и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлив ...
Луда съм
Полудяла от весели мисли.
И щастлива подскачам
в реалния сън
на жмичка играя си с всички. ...
Размисли
тъй-както есенната шума,
ми идва да се съблека
преди да пропищи куршума.
Друг път - да облека листя ...
Бучка лед в топли длани
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!
Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло. ...