Стихове и поезия от съвременни български автори
Приела съм навеки... любовта
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.
Отказвам да съм жертвата невинна, ...
Признание
Понякога съм тук,
по-често май ме няма;
но винаги съм с теб
с духа си постоянно... ...
На сухо вино в суховея
сухо вино отпивам за жаждата, що ме мори.
Като клетва пред нож или камък, на вечност орисан,
търся бликнали думи за моите бъдни софри.
Сухоежбина - бол! Но едната самотност ме стяга. ...
Мойта Голяма ЛюбоФ
В сърцето си кътах аз място,
запазено само за теб!
И надпис красив му поставих:
„За Мойта Голяма Любоф!” ...
По-високо
по лицето ù се стичаха сълзи,
очите ù бяха пълни с лъжи.
На лицето си имаше усмивка,
смееше се тя отстрани. ...
Къде се дяна, мъко моя?
Така е празно, пусто е без тебе.
Изписах ли те цялата до края?
Ела си, не остана време...
Страшно е без тебе, мъко... ...
Борбa с комар
и станах от леглото.
Съгледах комар на стъклото!
Хванах чехъла си аз
и „прaaас”...! ...
Прашинка във всемира
Какво съм аз?-Прашинка във всемира!
Стоящ едва на крачка от смъртта.
И търся бряг,и все не го намирам,
о, Господи, не искам да умра. ...
Кехлибарено безвремие
кротко ляга в смутена душа.
Няма те! И студено ми е.
Искам с любов да се утеша.
С дива любов, горда, циганска - ...
Пиета
На белия лист подреждам слова,
обронила тъжно надолу глава
и няма надежда, която повежда,
която да сочи посока ...
Дали ще се върнеш?
Галя с ръка възглавницата до мен
и се питам: "Защо го направих?"
Дрехите му са навсякъде,
както и вещите... ...
На И.
като в съня ми всяка нощ
идваш, за да си отидеш
и да ме оставиш в немощ!
Ръцете свои аз протягам пак, ...
Валериан
В цялата стая мирише на валериан.
Ръцете ми миришат на валериан.
И на прогнили гардероби,
на нафталин... ...
На момичето с тъжните очи
Не знаеш ли, че тъй се получава
като подложиш топли чувства и възглавница
на оня, дето пет пари на дава!
Такива са му пустите закони ...
Сърце
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...