Стихове и поезия от съвременни български автори
Сън
под канделабри от звезди,
тя любимия си чака
в този час да се яви.
Тупти сърцето ù с надежда, ...
Портрет в автобуса
набързо в автобуса взет.
От амбалажната хартия
лицето си не успях да скрия.
Поиска ми усмивка в замяна ...
Прилив и отлив
По калдъръмените улички тихи
Шепот среднощен долавя се.
Смях на пресекулки.
В такт на потракващи токчета. ...
И какво от това
Вълк в гората пак играе
и сякаш ме вика
там, при него, да седя.
Ах, как да устоя, ...
Грешница ли съм?
гердан от коприва направете.
Отрежете ми дългата плитка,
с острова устните ми намажете.
Удушете ме със скъпи парфюми, ...
Сняг през май
над градините цъфнали
сняг.
И се втурнаха сръчни ръце
да прибират лалетата топли. ...
Живота оплете ти люлчица
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е, ...
Завих се с облак, да поспя
нещо ми е хладно.
Придърпах го и се завих.
Одърпан беше,
но такъв ми се е паднал. ...
Остана само...любовта
В памет на младеж и девойка,
загинали в морето по време на буря.
Светкавици раздираха небето,
а страшният им тътен, ...
"Опасно"
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...
Не зная
но сърцето още кърви.
Далече са мечтите за нашите дни...
Не зная дали за мен още те боли,
уважение не остана дори. ...
Дъхът на пролетта
Усетих те в себе си туптяща и нежна
още тази сутрин.
Вървях си и си мислех,
че сигурно през нощта си дошла ...
Далеч
близко до любимия си, далеч
от мен в града голям.
Дори на край света да си, дори
и на хиляди километри да си, ...
И звънва песен…
като капка дъждовна,
като приказка стара,
като мисъл греховна,
като мълния златна, ...
Лудите
Другия...
Ще си остана оня...
Лудия."
Любомир Деничин (longin) ...
3ащо?
Защо винаги любовта те предава...
ЗАЩО?!?!
Едно момиче и едно момче,
ти я обичаш, а тя пък не... ...
* * *
ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,
като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,
за да освободят път на празнотата отвътре...
... ще поглъща живият огън тези натрупани спомени ...
Не и утре...
но аз не ще дочакам твойто утре.
Искам те до мене,
да спиш с мен в мойте нощи,
да ме будиш сутрин с целувки, ...
Помогни ми!
помогни ми да не страдам вече
и по теб сълзи да не хвърлям,
и насън вече да не те виждам...
Помогни ми, като се обърнеш ...