Стихове и поезия от съвременни български автори
Целувка с дъх на лято
в черупката на орех червояден.
Зад тези очила аз виждам две очи,
които никога не ще забравят как се плаче.
Не си готов да ме обичаш. ...
Неделя е... И страшно ми е криво...-редакция: Мария Панайотова
А помня как обичаше неделите.
Но в моята е дяволски мъгливо,
защото не привикнах аз с разделите.
Следобед е... Дойдох да те намеря. ...
Поредно преброяване
Пурпурно и розово потъна в мастило.
Идва поредната нощ, превъртя се света.
Звездите остават все тъй нависоко…
А долу нечий прозорец все още свети... ...
Пиано за сам
Отнякъде те чувам. В полутонове,
които преди мен са те познавали.
Които все се губят между раните.
А белите клавиши отесняваха. ...
Есен
Капят тихо герданите
На гладни и жадни дървета
Падат тъжно в тревата
И се превръщат на пепел ...
Огньове...
после той мен...
С червените пера, ще пърхам,
огън във жарта, ще страдам нарочно,
ще се наричам, празник, ...
Крила преродени
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна,
пречистена сила чрез дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден, ...
*** (Хайку)
Колко много въздишки!
О, ветре, поспри!
... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви... ...
Безспорно днес е понеделник
от сутринта си самотния отшелник
и сънен пак се спъваш във стъпалото-
безспорно този тъмен ден е понеделник.
Някакво задръстване в главата ти ...
Прощално
Здравей, Слънчице!
Много мислих...
Всъщност,
не съм преставала да го правя... ...
Плах
с подъл страх в сърце прикрит
аз очаквам в тъмнината
да почука на вратата
някой който и да е ...
Хайку
мократа паяжина на клоните на дървото
улавя продължения светлина...
Океан от спомени
Вземат въздуха ти.
И аз съм там, и те спасявам всеки път.
Никога не бих ти позволила да се разтопиш...
... в ръцете на спомена. ...
Липсваш ми! (3)
искам да ми подариш
прегръдка и просто
да ме зарадваш...
Ако има начин, ...
Му мьонг (Без светлина)
съдбата ми пристан на преродени въжделения,
плаваща с бездомен вятър и арфа на раменете,
акостирала между смъртта и небесните селения,
орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете. ...
Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...