Стихове и поезия от съвременни български автори
Живот по навик
по навик през света вървим.
И на живота ни просвирени са нотите -
не е романс, уви , не е и химн.
По навик със приятели общуваме. ...
Дали ми стига празни думи да изричам?
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...
Нелюбов
Колко пъти се доубивам - веднъж ли, сто ли...
патерици и кокили наритвам,
от пътя си вземам, изпод нозете ви,
отъркаляна тая ябълка, кисело моя. ...
Живот
повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,
защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,
и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;
Може би вината е във мен, ...
Сътворение
Господи!
Надарил си душите ни с огън и блян,
и събудил си звън на камбани в сърцата,
а от чувствата - клади издигнал си там... ...
* * *
когато срещна малкото прасе.
Зачуди се тогава той
що дири туй дете
на това отдалечено поле ...
Краят на златните листа
И вече по всичко личи си, че есен пристига.
Тя смесва боите на свойта любима палитра,
подобна на чудно красива авлига.
Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра. ...
Инстинкт!
в твоята страстна прегръдка
и с теб да съгреша,
все едно никой няма
друг на света... ...
Причудлива сянка
Причудливата сянка
на нощния влак
ме отнася във вихъра
на времето. ...
Бяла лилия
светлината във себе си сбрал;
с красотата си омагьосващ,
нежен цвят като слънце изгрял!
Бяла лилия - дъхава радост ...
Rаздяла
по дяволите ангелските пръсти,
по дяволите погледът красив,
по дяволите миглите ѝ гъсти.
По дяволите алчните ръце, ...
Глава 34 (Хари Потър)
Затрептя надежда...
когато всеки човек ще има душа на художник.”
Огюст Роден
Затрептя надежда,
родена призори, ...
Разплакана тишина
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема ...
* * *
Облаци тихо рисуват чудни рози в небето…
Бледолилави рози – в тях откривам лицето
и нежните длани на една мила дама.
Чакам нощта, за да бъдем с нея пак двама, ...
Реквием за...
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето,
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...