Стихове и поезия от съвременни български автори
Векът на Америка
Пространство необятно на нашите надежди!
Океан безкраен от погубени съдби...
Върлува виелица в помръзнали души.
Часовник стенен с тежък звън последни дни брои. ...
Апокалипсис
Не говори!
Затвори очи!
Забрави за тази сляпа надежда!
Когато си с мен за друго не мисли! ...
Неживяла
от рисува ни стари платна.
Разпознала се в птичето все още
сламен дом на дървото си гнездя.
Бури разкъсват ме изнемощяла. ...
Черната пантера
Седя и мисля, мисля непрестанно
дали и как душите се обичат.
Ако е ДА, не е ли доста странно
с какво ще могат те да се привличат. ...
Спира да те боли
поглеждам пак напред и осъзнавам колко съм по-силна от преди.
За миг затварям аз очи,
усмивка се образува по моите устни.
Тръгвам целеустремена, ...
Ние, хората
последна дума преди смъртна казън.
Искаш да живееш честно,
но виждаш се отнесен в смерча на разврата.
Играем си на театър с живи хора, ...
Златните сълзи
пръстите на моите крака,
и тръгвайки, сълзи огряли,
след мен оставят те следа!
Пръскам златните сълзи ...
Душата ти
Отново душата ти чиста
безмълвно днес мисли реди
и болка след болка прелиства
от глухо, жестоко преди. ...
Белези
жените, много преди мен,
един-единствен само се повтаря -
онзи, със гравирано: "ранен".
Недей да помниш само този белег! ...
Зимното ноктюрно на декември
под луната мръзнат бездомници...
Влюбени подклаждат огън,
в камините забравени...
Снежинките танцуващи целуват ...
Искаш ли?
нова клюка за мен?
Пикантната подправка на деня е моя плът.
Харесваш ли вкуса ù между зъбите си,
моето страдание ще замени ли твоето нещастие...? ...
Лека нощ, Слънчо
Аз знам, че няма да ме сънуваш.
Легни си удобно и спи като в кош,
не искам за мен да тъгуваш.
Пораснах, Слънчо, голяма съм вече, ...
Годините отлитат
Годините текат като река.
Грее мъдрост в твоите зеници,
но в тях блещука мъничко тъга.
Сега си като щедра нива. ...
Защо не мога
Защо не мога още аз да те открия?
Не чуваш ли ти мойте тихи вопли?
Лице разплакано връз твойта гръд да скрия
и мъжка ласка с нежност да ме стопли? ...
Борете се за мечтите си
презирам глупостта.
Презирам дейността
безцелна, кротка.
Тъжа за мълчаливия ...
Дилема
осеяна с нежни рози и благоуханна тръстика,
водеща право към дебрите на ада,
би ли поел по нея ти?
Би ли си спомнял за златните поля на есенната ръж, ...
Най-красива на света
Празник на цветята,
на сцената богата
клоуните Коко, Роко
весело играха. ...