Стихове и поезия от съвременни български автори
***
и сипеш листопади във очите си.
Зная, че си там
и ме обичаш
повече от всичките си зими. ...
***
някъде, някъде там
пропаднал, чезнещ в мрака,
недокоснат, изоставен и сам.
И падаш още по-надолу, ...
Душице моя~*
Клета...
Днес ПАК!
~~*
Отново РАЗЦЪФТЯ! ...
Нощес
„Луната тази нощ е толкова блажена”
Шарл Бодлер
През тази нощ преплувах небесата
на длъж и шир в греховна самота ...
Шантави поколения
седемнайсетгодишен хлапак -
вместо да гони мадами в Шопето,
да изръшка днеска от крак
поне пет лустросани кафенета… ...
Моята стая
Големият син гардероб
със 2 чекмеджета отдолу,
във който на топка вързоп
са дънки протрити и поло. ...
Октомври
наесен
в градината
разпръскват аромат.
От клонките им, ...
А късно е назад... И е далече...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...
Рисунка
Рисувам те... започвам от лицето
нанасям леко нежните черти
в очите ти усмихва се детето
което криеш... в твоите сълзи ...
Измислена съм...
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам... ...
Кожата
Аз съм кожата,
по теб разположена.
Аз те предпазвам.
Аз ти указвам. ...
Помниш ли
помниш ли, това бе нашта луна?
Помниш ли нашата тайна,
словата, прошепнати под дъжда?
Помниш ли, бях твоята малка принцеса, ...
Анатемосване на Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
Себеусещане в Атина или историята на едно емигрантство 2
а ме проклинат с някакво врещене.
Луната вечер също ми се мръщи
и вятърът като прокоба стене.
Когато слънцето протегне си лъчите ...
Безследно изчезнала...
от болката на самотата,
с глътка нежност ако можеш да заспиш.
С дантелена милувка насън си помечтай
за времето, когато розите откликваха, ухаейки, ...
Платното на живота
Уязвимо платно на художник
Е моят съзнателен път.
Да рисувам портрети е сложно
И боите търпеливо мълчат. ...